„Височината не е голяма и това затруднява радиолокационните станции, които, ако нямат сигнал предварителна насоченост, да имат информация нещо идва отнякъде, нещо подобно на дрон, безпилотно средство да го следят и да го захванат изобщо“, каза Валентин Радев, експерт по боеприпаси.
Останките от дрон, намерени край Тюленово, са от дрон, използван във войната в Украйна, според експерти. Ясен е и типът боеприпас, който е носил: 82-милиметров осколъчно-фугасен боеприпас.
Основният въпрос е дронът украински или руски. Във войната на дронове в Украйна руснаците използват масово дронове иранско производство „Шахед 136“.
Украинската армия използва западни, турски и дронове местно производство. Най-разпространения е турският „Байрактар“. Според авиоексперта Димитър Ставрев, останките от дрона сочат, че моделът наподобява украински боен дрон.
„На мен ми прилича на украински дрон UJ-22 Airborn. Това е украинска компания, която произвежда дронове и ги предоставя на Въоръжените сили на Украйна за бойните действия“, каза авиоекспертът Димитър Ставрев, пред БНТ.
Разпереността на крилете, начинът на прикрепване на мината и самият снаряд, според Ставрев, сочат прилики с украинския модел безпилотни апарати.
„Това е 82-мм осколъчно-фугасна мина, тя е прикрепена към т.н. костален способ, т.е. страничният способ към дрона. Дронът има два режима на управление – едното е директно, когато обсегът му е около 100 км., при което при откриването чрез камера на борда на дрона на обект, който си заслужава да бъде атакуван, тя се пуска механично над обекта“, обясни авиоекспертът.
Другият начин на управление на дрона е по джипиес координати с обсег от 800 км., като се разчита при самото падане на дрона да се задейства мината.
„От този тип обикновено атакуват обекти в Крим“, каза Ставрев.
Руснаците използват основно дрон „Геран 2“, или другото име на иранския „Шахед 136“, който няма такава конструкция. Според експертите, дронът е свален и изхвърлен от морските течения на българското крайбрежие.
„При положение, че има корозия върху метала, това е метал, какъвто и да е той, който не е предназначен да действа в морска, в агресивна, солена среда. Т.е. това не е морско оръжие. Най-вероятно е паднал дронът далеч и вълните са го довлекли до нас“, коментира кап. I ранг о.з. Васил Данов от Атлантически съвет.
Според експертите, България не разполага с възможности да засече нисколетящи дронове.
„Височината не е голяма и това затруднява радиолокационните станции, които, ако нямат сигнал за предварителна насоченост, да имат информация нещо да идва отнякъде, нещо подобно на дрон, безпилотно средство, да го следят и да го захванат изобщо“, каза Валентин Радев, експерт по боеприпаси.
„Да си спомним само случая с майор Терзиев, тогава той беше следен с радари от Балчик, които в Шабла не виждаха нищо под 1800 м. Тия дронове летят на 100 м. над повърхността“, посочи авиоекспертът Димитър Ставрев.
Че не сме засекли дрона, обясни и военният министър.
„Определено той не е регистриран от радиолокационни станции, както казах, не знаем кога и как се е появил, дали е паднал във водата и да е дошъл, или по някакъв друг начин, но това са трудни цели за стандартната система за ПВО, радиолокационни системи, тъй като говорим за летателен апарат с много малка площ, вероятно на ниска височина“, каза министърът на отбраната Тодор Тагарев.
И руснаците, и украинците използват и доста по-малки дронове, квадракоптери и други за наблюдение и бойни мисии.
„Това е войната на дроновете, така да я наречем. Дроновете стават консумативи като патроните. Те се използват с хиляди на ден. За непосредствени удари по противниковата отбрана“, каза Димитър Ставрев.
След ударите по украинските дунавски и черноморски пристанища войната е все по-близо до Румъния и България.
„Ние няма защо да си мислим, че тая война ще ни заобиколи по някакъв начин. Да, има си рискове за България“, заяви министър Тагарев.
Източник: http://epicenter.bg