Климатичните промени са реална заплаха, но не знаем как можем да се борим с тях. Това е един от водещите изводи от социологическото проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на Dir.bg за нагласите на българите към Зелената сделка. То е реализирано от 7 до 15 септември с провеждане на 1012 интервюта лице в лице с пълнолетни респонденти.
68% от участниците в допитването определят климатичните промени като реална заплаха, а според 62% борбата с тях трябва да бъде приоритет за Европейския съюз. Въпреки това мнозинството – 73%, не е запознато с целите на Зелената сделка и Плана за декарбонизация на ЕС. 80% от анкетираните пък въобще не знаят каква е българската позиция как да се случи енергийния преход. С липсата на достатъчно информация може да се обясни и това, че 48% от пълнолетните граждани не могат да преценят какъв ефект би имала Зелената сделка върху живота в България. Сред останалите, които са се запознали с ползите и рисковете, 37% очакват положителни, а 15% – негативни промени у нас. Притесненията, свързани със Зелената сделка, се отнасят повече до препитанието – страх от финансови последици (23%), закриване на бизнеси (23%), загуба (27%) или преквалификация (15%) на работни места, и по-малко до увеличаване на цената на тока (1%). В същото време категорично мнозинство отново са тези, които не разполагат с достатъчно данни, за да преценят – 39%.
Слабата осведоменост не пречи на анкетираните да декларират готовност за промяна на част от навиците си с цел да помогнат лично за опазването на околната среда. 67% от тях са готови да изхвърлят разделно отпадъците си, да намалят използването на пластмасови продукти, както и да направят други ежедневни компромиси в полза на природата.
За коментар на резултатите от проучването разговаряме с Димитър Ганев от „Тренд“.
– Г-н Ганев, публикувахте проучване по поръчка на Dir.bg и 3Е-news относно нагласите на българите за „зелената сделка“ и климатичните промени. Скептични ли са българите към измененията в климата?
– Не, не са, напротив. Над две трети от българите са на мнение, че климатичните промени са реална заплаха за човечеството. Нещо повече, над 60% смятат че измененията в климата трябва да са приоритет за ЕС. Скептиците, за които Вие питате, ясно ги идентифицираме в няколко от въпросите. Това са между 13 и 15% от пълнолетното българско население. В този смисъл, можем с категоричност да твърдим, че голямото мнозинство от българите гледа позитивно на зеления дневен ред.
– А има ли някакви съществени разлики в профила на двете групи – тези на скептиците и останалите?
– Прави впечатление, че се наблюдава динамика сред най-младите възрастови групи и висшистите, които изглеждат най-ангажирани и подкрепящи зелените политики. Данните стоят и напълно закономерно при сравнението с изследвания в други държави, в които също най-младите са по-ентусиазирани по зелените теми в сравнение със своите родители например. Ако влезете и в по-дълбок прочит на демографския профил на гласуващите за Зелените в Германия или други зелени партии в Европа, ще видите че в техните редици са преимуществено млади хора.
– А скептиците?
– Не бих казал, че силно се открояват социални групи, които да са преимуществено скептични към зелените теми. Разпределението им е общо взето равномерно. Личи по-сериозна дистанция от темата сред по-възрастните. Тук подчертавам, че когато говорим за дистанция нямам предвид, че възрастните са скептични към зелената тема, защото това не се вижда в данните. По-скоро около една трета от най-възрастните не изразяват мнение дали борбата с климатичните промени трябва да е приоритет на ЕС. Вероятно този въпрос им е далечен.
– В данните се забелязва, че има сравнително ниска запознатост по Зелената сделка и съответно по българската позиция. На какво се дължи това? Малко ли се говори по тези теми?
– Около 80% от всички пълнолетни българи не са запознати с темата. Имайте предвид, че при такъв тип въпроси имаме и „престижен“ елемент в отговорите, че респондентът знае или е информиран. Това е нормално отклонение, което често се получава. В този смисъл, можем да твърдим, че информираността е дори и по-ниска. А предвид, че Зелената сделка е факт и че това неминуемо ще внесе доста промени в Европа, а и у нас, трябва да се мисли за комуникационна стратегия от страна на държавата, разяснявайки за какво в крайна сметка иде реч.
– Какви са рисковете пред липсата на подобна информираност сред българите?
– Рисковете са, че когато имаме информационно необработен терен, най-често на него се настаняват политически интереси и политически субекти, които се опитват да извлекат политически дивидент в една или друга посока. Това е хранителна среда например за посяване на зелен скептицизъм, заради страховете на хората свързани със загуба на работни места и финансови загуби, което се вижда ясно и в данните на проучването. Насаждането на зелен скептицизъм пък от своя страна върви ръка за ръка с евроскептицизъм, защото „Зелената сделка“ идва от ЕС.
За повишаване на информираността за икономическото, обществено и екологично значение на борбата с климатичните промени, Dir.bg и 3е-News организират международен форум „Зеленият преход – предизвикателства и решения за България“. Първото издание ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg
Форумът има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.
Източник: http://epicenter.bg