„Бъдещето на ГЕРБ е в ръцете на противниците му – от тях зависи. Но партията ГЕРБ такава, каквато беше в последните години, бъдеще няма. ГЕРБ може да се рециклира като влиятелна политическа сила след някакви избори, но този модел еднозначно беше отхвърлен от политически активната част на българското население – в рамките на страната и по света.
ГЕРБ показа, че умело използва ресурсите на държавата и на властта, политическата менталност, която се установи през годините на българския преход и т. н. там няма бъдеще.
Единственото бъдеще за ГЕРБ е през провала на всички останали. Не виждам обаче идеи в ГЕРБ, с които те да са в състояние да намерят и покажат бъдеще за България. Това е оценка не само българите в страната, но и извън нея. Освен ако ГЕРБ се превърне във фактор на промяна, но това е в сферата на политическата фантастика.“
Това казва в интервю за „Труд“ социологът Живко Георгиев.
„Съдбата на държавата от няколко години е в плен и зависи от егото на Борисов“, смята социологът и подчертава, че „ако на някого наистина е трудно да вземе решение, това е Слави Трифонов, а от Борисов не зависи нищо поне в момента“.
Според Живко Георгиев „Най-голямото изпитание пред Слави Трифонов – особено в сферата на изборното законодателство и реформирането u, са прекалено спорните предложения и от гледна точка на евентуалните им бъдещи последици. Дори подкрепено правителство едва ли би могло да развие тези идеи и там е препъникамъкът“.
За процесите в БСП Живко Георгиев казва: „БСП не намери начин да влезе във връзка не само с младите, а с активното население между 30-40-годишните. БСП не успя да намери адекватен отговор, запазвайки лявата си идентичност, да се превърне в генератор на каузи, включвайки новите поколения. А те вече са няколко в годините на прехода и сега са активното гражданско съсловие. БСП изпадна от времето. Имаше опити да се подмладява, да лансира нови лица от новите поколения, но не успя да го направи. Дали тя изцяло си е виновна за пропуснатите възможности и превръщането u в една динамична и нова сила с енергия, или остава в плен на генерационния капан на своето твърдо ядро…
50-60% от електората на БСП са хора, които през годините наистина u останаха лоялни, но БСП трябва да се превърне в електорална партия. Тя се мъчи през цялото време да бъде масова партия, но не става. Партийната членска маса са 1/6 от получените гласове, а БСП е добре да намери начин да превърне симпатизантите си в генератор на идеи, а не само да са членска маса, която е топяща се през годините. Да, правят се конгреси и преки демократични избори, но там не участват гласоподаватели, а само партийна членска маса, чиято възраст е по-висока даже от възрастта на собствения електорат. Разбира се, БСП носи и много от отговорностите за българския преход, неприети от широката публика. Това е цената, която неизбежно плащат партиите с история“.
Живко Георгиев е категоричен, че БСП не трябва да се отписва: „БСП има всички шансове тази изборна катастрофа да се превърне в стимул за случване най-сетне на някакви сериозни промени. Друг е въпросът дали ще съумее да се възползва от този шанс. В тази загуба виждам възможност за истинска трансформация на БСП в нормална лява партия, от каквато България има нужда. Не може да имаме сто десни партии при тази социална структура на обществото“.
Източник: http://epicenter.bg