• чт. окт. 28th, 2021

Иван Гранитски за Светлин Русев: Той жадуваше да извърви Пътя на духовното просветление

Bychaspic

окт. 4, 2021

Иван Гранитски

Съвременното българско общество е потънало в дълбок и мрачен сън. Лотофагията и нихилизмът са го превзели до такава степен, че то, уви, май вече няма почти никакви съпротивителни сили. Гласовете на будните духом люде стават все по-самотни и заприличват на гласа на Викащия в пустинята.

Може би най-яркият пример в това отношение е Светлин Русев.
През последните три десетилетия той поднесе на отечествената общественост поредица от експозиции, които имаха свръхзадачата да събудят националното ни чувство за чест, дълг и достойнство, да ни припомнят, че ние сме духовни наследници на няколко велики цивилизации и че нямаме право да не защитаваме техните послания, нямаме право да забравяме своята роля на стражи и преносители на благородната им историческа енергия в бъдещето.

Лайтмотивът на тези изложби и върховните послания, които те отправяха към публиката, бе, че има и друг Път, освен пътя на материалното излишество, охолство, освен изкусителната песен на властовите сирени, освен лъстивото примамване на суетата, празнодумието, горделивостта, завистта и зломислието. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине, както казва Давид.

Има и друг Път – на духовното просветление, на добротворството, на милосърдието, на състраданието, на всеопрощението, на смирението
Този Път показваше Светлин Русев в стотиците свои маслени картини, акварели, рисунки, графики, стенописи, повече от шест десетилетия. Знаците и дълбоките символи на неговите творби говореха много повече, отколкото думите – и това можем да открием и в ранните му работи, като например „Жажда“ или „Жена с хляб“, и в разтърсващите със своето духовно проникновение стенописи в църквата на баба Ванга, и в цяла серия картини с общото заглавие „Пътят“.

Не само със собственото си творчество Светлин Русев се опитваше да осъзнае и осмисли главното предназначение на Човека, загадката на неговото съществуване, свръхзадачата на земните му превъплъщения. Но това той правеше и чрез изключителната си социална активност. Неоценима е неговата заслуга за преоткриването на класически български художници и скулптори през 70-те и 80-те години на миналия век, мнозина от които бяха неглижирани по идеологически причини или поради глупостта на тогавашните силни на деня.

Уви, и днес нищо не се е променило. Малокултурието на огромната част от днешните управници също възмущаваше Маестрото. И той реагираше – с остри интервюта, статии, а понякога и гневни филипики. Независимо дали става дума за злодейското разрушаване на великолепния скулптурен ансамбъл на Валентин Старчев пред НДК, или за хунвейбинските набези върху стенописи и пана на Иван Кирков, Борис Димовски, Георги Трифонов и пр.

В постоянните си усилия концептуално да формулира митологемата за Пътя, да проследи нашепванията на интуицията и отделните блестящи хрумвания, Маестрото добре осъзнаваше, че е невъзможно, а и ненужно да се гони крайната степен на завършеността. Обратно, живата динамика на живота предполага винаги постоянно движение и непрестанни превъплъщения на формите. Именно в тази посока се разгръщаше и уплътняваше неговата пластическа философия. Той жадуваше да разбере душата на конкретния материал.

През последните години неслучайно се насочваше към камъка като материал за пластическите си видения. И все повече се убеждаваше, че цветът и формата на камъка говори за душата му, че окото на всяка буква е знакова и алегорично- символно натоварена рисунка. Както и рисунката може да говори без думи и може да емблематизира скрития смисъл на буквите, чиято вътрешна архитектоника е натоварена с много кодирани послания.

Именно в преследването загадката на Пътя са свързани най-ярките пластически открития на Светлин Русев, при които чрез способността на различните материали да се трансформират, той откриваше прелестта от преливанията на формите. Маестрото беше убеден, че в преминаването от неживата към живата материя и обратно, се крие загадката на запазването на енергията. Ето защо толкова категорично антитезисно и полюсно звучаха посланията на неговите изложби. От една страна Пътя на суетата, лъстта, властолюбието, алчността, плебейщината, омразата и пр. А от друга – Пътя на непреходното – вечните ценности, божествените откровения, Изкуплението, Състраданието, Милосърдието и Всеопрощението.

Нека припомним, че Маестрото години наред създаваше нови и нови маслени картини, които ни поразяваха с разнообразието на магическите пейзажи, посветени на Пътя. Един път те са издържани предимно в топли багри – червено, кафяво, охра. Пътят е обрамчен със самотни дървета, които светят като свещи със загадъчни силуети на къщи и с коловози или синори, приличащи на въпросителни, които се губят в мистичната мараня на хоризонта. В други случаи палитрата е наситена в тъмносиньо, вандайк или почти черно.

Мрачните интонации емблематизират Пътя на духовното разтление, на нравствената погибел, на разпада на отделната личност и обществото. Моралистичната тревога на Маестрото го сродява с най-будните духом творци от новата история на България – художници, композитори, писатели, актьори, учени…

Когато Маестрото напусна тази печална и пуста земя, неговият колега и приятел, яркият художник Иван Димов публикува кратка бележка с разтърсващо послание. Лайтмотивът й гласеше „Без Светлин е тъмно“.

И сега, три години по-късно, се убеждаваме колко много липсва на днешното общество социалната активност и моралната непримиримост на Маестрото, който по всеки важен обществен въпрос имаше категорична и непоколебима позиция.

Разбира се, Светлин Русев осъзнаваше, че неговият глас е гласът на Викащия в пустинята. Но той не се уморяваше отново и отново да призовава: Бъдете будни, бъдете будни, бъдете будни!

И с изключително концептуалните си експозиции, и с тревожните си интервюта и статии, той сякаш повтаряше трагичния въпрос на Валери Петров от страшното му стихотворение „Японският филм“:

Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам.

От нас зависи кой път ще изберем – Пътят на праведните или Пътя на нечестивите.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.