• чт. ян. 20th, 2022

Кънчо Стойчев: Не можем да знаем нашето бъдеще, въпреки че си мислим, че можем

Bychaspic

дек. 30, 2021

Колко е щастлив светът? Изследователи в „Галъп интернешънъл“ измериха глобалното щастие и оптимизъм  в тяхното най-ново изследване „В края на годината“.

„Дойче Веле“ говори с  президента на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ относно изводите.

ДВ: Господин Стойчев, каква беше 2021 г. за вас? И какво очаквате от 2022 г.?

Кънчо Стойчев: Аз помня само хубавите неща, така че всяка година за мен е страхотна година. Колкото до бъдещето – ако помня правилно, Айнщайн е казал „Ако искаш да разсмееш Бог, кажи му плановете си“.

Има само едно нещо, което знаем със сигурност, и то е, че, за щастие, не можем да кажем какво ще е бъдещето ни, дори и да си мислим, че можем. Така, че аз се чувствам много по-комфортно да говоря за желания, отколкото за очаквания.

 

– Какво казва традиционното изследване на „Галъп интернешънъл“ „В края на годината“ за 2021 г. и 2022 г.?

– Казва, че глобалното обществено мнение е сериозно разтревожено за икономическите перспективи и очаква задълбочаване на кризата. Европа води в този аспект, особено Източна Европа, където средно около 2/3 от запитаните показват по-лоши очаквания. Безпрецедентната държавна финансова подкрепа на лично и бизнес равнище изигра позитивна роля миналата година и донякъде ограничи разпростирането на масов песимизъм. Изглежда обаче, че най-лошото все още предстои.

Миналата година беше белязана от надеждата, че ваксините срещу ковид ще сложат края на пандемията. Тази година обаче приключва с повече въпроси, отколкото отговори. Ръстът на инфлацията беше очакван след рекордното печатане на пари, но вместо няколко месеца, ръстът ще продължи с години. С прекъсването на глобалните вериги за доставки и експлозията в цените на енергията, масовото недоволство и политическото напрежение ще растат, не само – и дори не предимно – в по-малко развитите държави.

 

– Коя е най-щастливата страна в света?

– Традиционно – вече повече от 40 години провеждаме това глобално проучване, проследяващо световните нагласи – най-щастливите държави не са сред най-богатите и дори не сред най-развитите. Тази година Колумбия е на първо място с резултата от 79%. Обикновено, държави с по-младо население са по-напред в тази класация. По-богатите общества са обикновено и по-застаряващи и по-малко щастливи. Но да кажеш, че си щастлив или нещастен включва много специфични културни, психологически и национални предразсъдъци или стигми. Щастието е най-често възприемано като отсъствие: отсъствието на болести, бедност или насилие. Това е доста субективна нагласа, която не може да бъде измерена с микроскоп, но въпреки това играе важна роля в нашите животи.

– Вашата родна страна, България, е на второ място сред най-песимистичните страни на планетата, дори повече от Афганистан. Защо е така?

– Мерейки оптимизъм и песимизъм, ние регистрираме обществени – не персонални – нагласи. Традиционното песимистично настроение на българите е главно поради недоверие в елитите, особено в политическия елит. Песимизмът в България е реализъм; не е поради провалени обществени мечти. По-скоро е проявление на начина, по който българското общество функционира. В този смисъл е по-скоро позитивно и продуктивно отношение.

Самооценката е по-скоро в измерването на щастието. И тук виждаме, че българите са по-скоро щастливи или поне точно толкова щастливи, колкото, например, германците – с тази разлика, че в края на тази година малко по-голям дял от германците декларират, че са нещастни и малко по-висок от българите – че са щастливи.

 

– Какво показва проучването за Германия?

– Германците изглежда са значително по-малко оптимистични, отколкото бяха през последните няколко години. В това отношение те са под световното и дори под европейското средно ниво. Притесненията за икономиката също са по-високи. Почти 50% изразяват лично щастие, докато същия индекс в близки по развитие страни, като Япония и САЩ, е много по-висок. Това, което се вижда от изследването, е, че германското съзнание е някак раздразнено, уморено  и донякъде неуверено в себе си. В дъното на това може да стои комплексна несигурност – за локдауните, ваксините, сложната формула на новото правителство, слабото състояние на ЕС, острата конфронтация между Запада и Русия относно Китай.

 

– Как влияе коронавируса на надеждите и на щастието?

– Хората по света започнаха да се изморяват. Да планираш бъдещето беше основната игра: „Къде ще съм следващата ваканция?“ „Каква нова кола ще си купя?“.  На тези въпроси ние знаехме отговорите. Сега се върнахме обратно към „нормалното“,  към истинското нормално, при което не знаехме какво е бъдещето, и приемаме тази нова реалност като ненормална.

 

– Как може да бъдат измерени надеждата, щастието и оптимизма?

– Социолозите винаги мерят „меки“ и субективни характеристики, защото човешкото съзнание само по себе си е меко и субективно. Но когато се мерят „меки“ и субективни характеристики, се получава нещо много строго и много обективно, а именно общественото мнение. То е силна колективна санкция в демократичните общества, обществен чук. Така че изследвайки хората по света, ние не търсим техните индивидуални нагласи или предпочитания, а опитваме да отразим техните възприятия.

 

– След всички тези години на изследване на щастието, надеждата и очакванията оптимист ли сте вие самият, господин Стойчев?

– Някои от най-известните мислители казват, че да бъдеш оптимист и да бъдеш мъдър са две несъвместими неща. Затова аз предпочитам да не бъда оптимист.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.