• ср. юли 24th, 2024

Лед в бетона – строителите в САЩ се приспособяват към крайните жеги

Bychaspic

юли 26, 2023

Архитекти и инженери търсят решения със затоплянето на климата

Пътища, мостове и жп линии, построени по стандартите от 20-и век, се деформират от крайните жеги, обхванали света. Електропреносни мрежи, сгради и системи за охлаждане са подложени на натиск, пише Wall Street Journal.

Стандартите в проектирането не отговарят на затоплянето на климата, казват инженери и строителни експерти, които карат клиентите си да инвестират в решения за охлаждане на съществуващи сгради и в същото време да вземат предвид разходите при бъдещи горещи вълни.

„САЩ не са подготвени за това, което ни се случва до момента, да не говорим за нещо повече“, коментира Адам Джаф, старши инженер, отговарящ за строителните материали, в глобалната проектантска и архитектурна компания Arup, имайки предвид крайните горещини.

През юли рекордните температури обхванаха южната половина на САЩ, Южна Европа, централната част на Китай и Източна Азия. Горещините предизвикаха спиране на тока в редица страни и деформираха пътища в Юта, Луизиана и Уисконсин, съобщават местни медии. В Тексас част от магистрала Interstate 10 в Хюстън и шестлентова магистрала южно от града се деформираха при над 38-градусовите жеги в края на юни.

Докато пътищата поемат жегата, асфалтът, който се използва в над 90% от пътищата в САЩ, започва да се топи и деформира, образувайки неравности. Това води до по-неудобно пътуване, по-голям разход на гориво, повече въглеродни емисии и по-високи разходи за поддръжка на автомобилите, казва Имад Ал-Кади, директор на Илинойския център по транспорт към университета в Илинойс.

На бетонни магистрали стоманени възли, които позволяват на повърхностите да се разширяват, предотвратявайки пропуквания, може да откажат, ако пътят се нагорещи твърде много.

Деформираните пътища са относително лесни за откриване и поправяне, но последиците от горещините за сградите, тръбите и електрическите структури не са толкова очевидни. Крайните горещини изхабяват сградите с времето и може да доведат до големи разходи за ремонти, казва Илейн Галахър Адамс, архитект и лидер в областта на въглеродно неустралните инсталации в консултантската и проектантска компания Arcadis.

Уплътнители, лепила и други слепващи полимерни агенти, които държат тръби, прозорци и структурни спойки, са най-уязвимите при жеги материали, отбелязва тя. Когато те се пропукат, може да се стигне до изтичане на вода.

Температурите, на които са изложени полимерните уплътнители, може да са значително по-високи от температурата на въздуха. Например, ако навън е 48 градуса по Целзий, някои фасади на сгради са изложени на слънчева светлина, която може да достигне до 82 градуса по Целзий, а уплътнителите вероятно ще са някъде по средата, обяснява Джаф.

Крайните горещини създават рискове и за метали и бетонни материали, използвани по време на строителството.

Във Финикс три седмици на температури над 43 градуса по Целзий разширяват стоманени плочи и железни греди, използвани в строителни проекти в региона, казва Реймундо Ернандес, представител на място на организацията „Зидари и сродни занаятчии“, която представлява профсъюзните работници в Аризона и Ню Мексико.

Това затруднява работниците да поставят греди в бетонни блокове и стени и може да създаде проблеми по-късно, допълва Ернандес. „Когато поставяте греди в бетон и точно тогава той е толкова горещ, че те се разширяват повече, може да се получат пропуквания в стените“, обяснява той.

Крайните жеги карат някои строители да добавят кофи с лед в бетона и хоросан, за да постигнат надлежна форма. И те планират изливанията за вечерта, когато температурите спадат до 35 градуса по Целзий, разказва Мат Гилиланд, риск мениджър в Willmeng Construction във Финикс.

„Приспособяваме се“, допълва той.

Спойки, които държат мостове, също се разширяват в горещините, което затруднява строителството и ремонтните дейности. Архитекти казват, че небостъргачите от стъкло и стомана, които се извисяват в небосвода на много градове, са особено неподготвени да се справят с растящите температури в света. Те са често слабо изолирани и изискват огромни системи за охлаждане, които трябва да бъдат осъвременени, за да отговарят на повишаването на температурите навън.

Освен това сградите със стъклена фасада отразяват слънчевата светлина и допринасят за ефекта на градския топлинен остров, явление, при което сгради, пътища и други повърхности поглъщат и отделят отново топлината от слънцето. Градовете стават „острови“ с по-високи температури в сравнение с по-зелени крайградски зони, обяснява Службата за опазване на околната среда в САЩ.

За да могат климатиците да работят при бъдещи крайни горещини, изследователи твърдят, че системите ще трябва да станат по-енергийноефективни. Търсенето през лятото на климатици се очаква да нарасне с 13% спрямо настоящите нива в САЩ, ако средните температури в света се повишат с 2 градуса по Целзий, показва изследване на учени от университета в Мериленд и на университета Purdue.

Без подобрения в технологията за охлаждане много домакинства в САЩ може да са изправени пред 14 дни без климатизация заради спиране на тока през лятото в по-топъл свят, допълват авторите.

При горещата вълна през 2021 г. в Британска Колумбия над 400 трансформатора са  се повредили, засягайки функционирането на системите за охлаждане на домове, компании и институции в много части на провинцията, показа доклад от юни на Канадския климатичен институт.

Приспособяването към климатичните промени изправя бизнеси, комунални компании и собственици на имоти пред някои тежки и скъпи избори, казва Георгиос Карагианис, експерт по инженерни дейности и критична инфраструктура в бизнес мрежата Resilience First в Лондон.

Неотдавнашно изследване установи, че зачестяването на крайните горещини във Великобритания и Европа може да увеличи годишните оперативни разходи и разходите за поддръжка на пътища и жп системи с до 5,4 млрд. долара до 2100 г. в зависимост от това доколко се затопли атмосферата.

Гарагианис отбелязва, че ще бъде твърде скъпо да се приспособи цялата инфраструктура, която не е подготвена да се справи с крайните жеги и други заплахи, създавани от климатичните промени. Вместо това според него държавните ръководители и компаниите ще трябва да създадат по-добри системи за реакция на и възстановяване от извънредни климатични събития, като в същото време отдадат приоритет на най-неотложните преустройства.

„По-голямата част от съществуващата ни инфраструктура е проектирана въз основа на средните температури отпреди 60-80 години. Но това не са условията, в които живеем днес“, отбелязва той.

Източник: https://investor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *