В поредната си статия от рубриката „Открийте красотите на България с Епицентър.бг” ви предлагаме да отправите взор в небесата и да се запознаете с обитателите на този ареал.
Пролетта и есента са най-благоприятните сезони за наблюдение на повечето видове птици, тъй като в тези периоди те се събират на ята, за да мигрират към топлите страни или да се върнат обратно у нас. В огромна част от случаите миграцията на птиците е белязана от редуването на годишните сезони. Птиците, които не мигрират, а водят уседнал начин на живот се наричат резидентни. Около 1800 от 10 000-те вида птици в света извършват миграции на дълги разстояния.
Много от птичите популации мигрират на дълги разстояния като ползват т.нар. миграционни маршрути. Най-често срещаният модел представлява прелет на север през пролетта където птиците се размножават в умерените или арктични области, а през есента се връщат на юг към по-топлите райони. Аналогично в южното полукълбо посоките са разменени. В тази част обаче земната повърхност е значително по-малък процент и миграциите на птиците са по-малко.
Друг фактор определящ миграцията на птиците е продължителността на деня. Така на север през лятото се осигурява продължителен период за размножаване и възможност да откриват и набавят прехрана за малките през светлата част на денонощието. Това помага на дневните мигриращи птици да произвеждат по-големи люпила от птиците, които не мигрират, а остават в тропиците.
Почти всички птици мигрират съвместно в ята. За по-едрите птици е характерно, че при полета си се подреждат в ято с форма наподобяваща латинската буква V. Патиците например, летейки по този начин, могат да пестят 12 – 20% от собствената си енергия в сравнение с тази ако бяха летели сами. При засичане с радарно устройство е установено, че ятата на големия и тъмногръдия брегобегач се движат с около 5 km/h по-бързо отколкото ако индивидите се движеха сами.
Сведения за птичи миграции има още от Древна Гърция преди около 3000 години. Хезиод, Омир, Херодот и Аристотел описват сезонните прелети на птици. В Библията също се посочва за миграциите на определени видове птици. Аристотел отбелязва, че жеравите летят наесен от степите в Скития към блатата от делтата на река Нил. В Естествена история Плиний Стари повтаря съмненията на Аристотел. Аристотел обаче е вярвал, че лястовиците и други видове птици изпадат в хибернация през зимата. Това вярване съществува съвсем доскоро. През 1878 г. Елиът Куес описва, че изчезването на някои видове през зимата не се дължи единствено на хибернация. Така миграцията дава обяснение къде изчезват много видове птици през студената зима.
Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, България е една от най-добрите европейски дестинации за наблюдаване на птици, разполагаща със 114 орнитологично важни места. През страната преминават два от най-големите миграционни маршрута в Европа – ViaPontica и Via Aristotelis. До момента у нас са регистрирани повече от 400 вида птици, което я прави едно от най-добрите места на континента за наблюдение на птици. Тук могат да се видят повече от половината видове птици, характерни за Европа като цяло – дори и видове, които се срещат предимно в пустинята, и други, които живеят много на север. За някои от гнездящите видове България е просто най-добрата дестинация – тук може да срещнете Късопръст ястреб (Levant Sparrowhawk), Белоопашат мишелов (Long-legged Buzzard), Кеклик (Rock Partridge), Малък корморан (Pygmy Cormorant), Червен ангъч (Ruddy Shelduck), Полу-яка мухоловка (Semi-collared Flycatcher), Белочела сврачка (Masked Shrike), Мрачен синигер (Sombre Tit) и много други птици.
Ето и няколко места, където можем да се насладим на миграцията на птиците, прелитащи над територията на стараната ни:
Влажните зони на Черно море
Крайбрежните влажни зони на Черно море (езера и лагуни) предоставят някои от най-добрите условия за наблюдение на огромни ята от стотици хиляди бели щъркели, розови пеликани и мишелови, както и на много грабливи птици като блатари, орли змияри и други. През зимата в България имате най-голям шанс да наблюдавате популацията на червеногуша гъска, белочела гъска, белоглав дък и други.
Ключово място за наблюдение на птици са Бургаските влажни зони – Атанасовското, Мандренското, Бургаското и Поморийското езера. Атанасовското езеро, Бургаското езеро и язовир „Мандра“ осигуряват подходящи места за гнездене на редица редки представители на европейската орнитофауна. Централният и най-развит обект е защитената местност „Пода“, където се намира и средището за наблюдение и опазване на птиците за целия район. Подходящо място за наблюдение на птици е брега на Атанасовско езеро – Южни солници, край блатото Алепу, мостът на резерват Ропотамо (с блатото Аркутино), както и Музеят на солта до Поморие.
Природозащитен център ПОДА
Над защитената местност „Пода“ преминава един от основните прелетни пътища в България – „Виа понтика“. Дори от терасите на центъра могат да се наблюдават огромните ята от бели щъркели, розови и къдроглави пеликани, мишелови, осояди, малки кресливи орли и други интересни представители на европейската орнитофауна.
По време на есенната миграция могат да бъдат наблюдавани над 200 000 бели щъркела и около 30 вида дневни грабливи птици. Най-подходящият период за наблюдението на миграцията е от началото на март до средата на май и от средата на август до края на октомври. Зимните месеци са най-подходящи за наблюдение на световно застрашените малки корморани, тръноопашати потапници и къдроглави пеликани.
Общо над 46 вида птици са установени като гнездящи в защитената местност „Пода“, а 259 вида се застояват с различна продължителност. Местността осигурява богата хранителна база и идеални условия за зимуване на редица видове птици. През зимните месеци могат да бъдат наблюдавани почти всички европейски видове патици, потапници, гмурци и дори световно застрашените малки корморани и тръноопашати потапници. Център Пода не разполага с леглова база и не организира занимания, различни от наблюдение на птици. Ако искате разнообразна програма и осигурено настаняване, изпратете ни запитване.
Нос Калиакра – намира се в Североизточна България и е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. На територията на Калиакра са установени общо 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за биологичното разнообразие. От значение за Европейския съюз са 95 вида, включени в приложение 1 на Директива 79/409, както и голям брой мигриращи видове птици. От срещащите се видове 106 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), 17 от които са включени в категория SPEC1 като световно застрашени видове, 21 – в категория SPEC2 и 68 – в SPEC3 като видове с неблагоприятен природозащитен статус в Европа.
На север от Калиакра се намира природният шедьовър Болата. Малката лагуна гъмжи от птици и хора с далекогледи, които им се любуват. Болата е точно на пътя на една от най-важните миграционни „магистрали“ на прелетните птици „Виа Понтика“. Тук мигрират множество щъркели и хищни птици, има изумителен брой Средиземноморски буревестници, чайки, гмурци, корморани и водоплаващи птици. Други много редки за страната ни птици като дебелоклюната чучулига, черногърбото каменарче и туриликът намират подходящи условия за живот в района и ежегодно успешно се размножават.
По време на сезонните миграции езерото в Тауклиман се изпълва с прелетни птици, спиращи тук за почивка и хранене по пътя Виа Понтика. Тогава тук могат да се наблюдават стотици птици като чайки, гъски, брегобегачи, дъждосвирци и др. Освен тях постоянно убежище в калното езеро и покритите с гъста растителност склонове са намерили защитени видове птици – бухал, белоопашат мишелов, голям маслинов присмехулник и влечуги – змиегущер, стенгущер, шипобедрена костенурка. Езерото в Тауклиман се нарича наневска тузла като дъното му покрито с лечебна сероводородна кал.
Езеро Дуранкулак – Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.
Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. В околните ронливи брегове може да се срещне да гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.
Езеро „Сребърна“ е част от резерват „Сребърна“. Намира се в Североизточна България и е разделен от река Дунав с тясна гориста ивица. То е най-известно с колонията си от къдроглави/ далматински пеликани. Тръстиковите масиви и върбовите храсти привличат и много други водни видове по време на гнездене. Тук се размножават малка и голяма бяла чапла (Little and Great Egrets), нощна и гривеста чапла (Night and Squacco Herons), лопатарки (Spoonbills), блестящи ибиси (Glossy Ibises), малък корморан (Pygmy Cormorants), червеногуши гмуркачи (Red-necked Grebes) и др. Тук е основната област на отглеждане на белоока патица (Ferruginous Ducks) в България. Белоопашатият орел (White-tailed Eagles), Черната каня (Black kite) и Късопръстият ястреб (Levant sparrowhawks), въпреки че не се размножават в района, редовно се хранят тук.
Природен парк „Русенски Лом“ – намира се в Североизточна България, в близост до град Русе и на река Дунав. Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място. Многобройните скални кухини, корнизи, тераси, пещерни антрета и площадки създават идеални условия за скалногнездещи птици, като скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч, ловен сокол, обикновена и степна ветрушка, скален гълъб, бухал, белогръд бързолет, и други.
Съчетанието на скали, вода, гора, ливади създават условия за обитаване на още много птици, като малък креслив орел, ястреб, осояд, горска улулица, дългоуха сова, чапли. Почти всички видове кълвачи огласят гората. От установените над 190 вида на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетници, зимни гости и случайни посетители.
Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително по скалите.
Природозащитен център Източни Родопи, гр. Маджарово
В Източните Родопи и района около град Маджарово могат да се видят 153 вида птици. Сред тях са Малък гмурец, Голям корморан, Малка бяла чапла, Малък воден бик, Черен щъркел, Ням лебед, Зеленоглава патица, Осояд, Египетски лешояд, Белоглав лешояд, Орел змияр, Белоопашат мишелов, Царски орел, Колхидски фазан, Голям горски водобегач, Алпийски бързолет, Сирийски кълвач, Червенокръста лястовица, Лъскавоглав синигер и още много.
Природозащитен център “Източни Родопи” (ПЗЦИР) е създаден от Българското дружество за защита на птиците през 1996 г. като природозащитен, посетителски и информационен център. Той е изграден с финансовата подкрепа на швейцарското правителство в рамките на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и е първия по рода си създаден природозащитен център в България.
Южен парк в София
София е разположена в полите на Витоша. Като най-старият природен парк на Балканския полуостров, Витоша има два природни резервата. Южният парк, един от най-големите паркове в София, е приютил истинско птиче съкровище – около 65 вида птици, от които 29 са защитени със Закона за биологичното разнообразие и 2 вида са вписани в Червената книга на България.
Един от най-големите паркове в София е приютил истинско птиче съкровище – около 65 вида птици, от които 29 са защитени със Закона за биологичното разнообразие и 2 вида са вписани в Червената книга на България. Първоначалният проект е бил Южният парк да се слива с Природен парк “Витоша”, но застрояването и промяната в собствеността на имотите, които са част от планираната територия на парка, слагат точката на тази част от проекта.
Южният парк има естествената връзка с Витоша “по въздуха”, важна в орнитологично отношение като част от миграционния коридор Via Aristotelis, минаващ по долината на река Струма.
Най-често можете да видите: зеленоглава патица, зеленоножка, крещалец, малък воден бик – в районите на изкуствените езера, които са основно в южната част на парка /близо до входа откъм кв. “Хладилника”/.
От широкоразпространените видове птици, в парка през различните сезони могат да се видят и разпознаят лесно даже от децата зеленият кълвач, големият пъстър кълвач, обикновената чинка, големият синигер, дългоопашатият синигер, синият синигер, лъскавоглавият синигер, щиглецът, зелениката.
Малко по-трудно се намират от нетренирано око еловият и брезовият певец, жълтоглавото кралче, орехчето, голямото черноглаво коприварче, червеногърбата сврачка, черешарката, червенушката и планинската стърчиопашка. Истински късмет е необходим, за се види южния славей – по-скоро ще го чуете.
Навсякъде в Южния парк, разбира се, попадате на гугутки, гълъби, сойки, свраки, врабчета, косове, сиви врани, обикновени скорци, горски зидарки, пойни дроздове, а във въздуха над парка ловуват градски и селски лястовици, обикновени бързолети и др.
По-рядко в Южния парк може да се види нощна чапла, а от дневните грабливи птици – обикновен мишелов, малък ястреб, черношипа ветрушка. Малкият ястреб, който също е в Червената книга на България, дори гнезди в парка.
Макар и изключително рядко и с цената на голяма упоритост, в Южния парк край Перловската река можете да видите воден кос. Редки са и срещите с черния кълвач, авлигата, ръждивогушото ливадарче и земеродното рибарче. Въпреки това можете да ги видите в различни части на парка през различните сезони: Черният кълвач – през зимата и ранна пролет, ръждивогушото ливадарче – през периода на миграцията, а останалите – през лятото.
Нощните грабливи птици могат по-често да се чуят, отколкото да се видят, но в Южния парк са представени от ушатата сова, чухала и обикновената кукумявка.
Пролет и есен, по време на миграция, с повече шанс в Южния парк можете да видите малко белогушо коприварче, беловрата и сива мухоловка.
Интересни видове могат да се наблюдават през всички сезони, но най-добро място за наблюдение на птици Южният парк става пролет и есен, по време на миграция, когато могат да се видят най-много видове птици. През лятото могат да се видят повечето от посочените и по-горе видове популярни пойни птици.
През зимата по-лесно могат да се наблюдават щиглец, червенушка, зеленика, кълвачите. Водолюбивите птици често остават да зимуват в Южния парк, благодарение на факта, че едно от езерата там не замръзва. Причината е в двата извора, единият от които в центъра на самото езеро.
Кресненското дефиле
С дължина на ждрелото 18км, Кресненското дефиле е разположено в Югозападна България и е естествен коридор за доста голям брой мигранти, които използват канала Виа Аристотелис. Прокопано от река Струма, ждрелото разделя Малашевска от Пирин планина. Стръмните, обрасли с храсти и средиземноморска растителност скалисти склонове на дефилето, както и старите дървета по протежение на брега на реката, създават уникално съчетание за местообитанията на много безгръбначни, влечуги и бозайници. Поради тази причина районът е рай за любителите на птиците.
Въпреки високата температура, в края на пролетта и през лятото сред храстите може да се наблюдават много интересни пойни и врабчоподобни птици като Орфеевото коприварче (Orphean Warbler), Източно Боленско коприварче (Eastern Bonelli’s Warblers), Белочела и Червеноглава сврачка (Masked анд Woodchat Shrikeс). Сокол скитник (Peregrine Falcons), Белоопашат мишелов (Long-legged Buzzards), Орел змияр, Черноуши Каменарчета (Black-eared Wheatears), Скални врабчета (Rock Sparrows), Зеленогуши Овесарки (Cirl Buntings) и други също могат да бъдат лесно забелязани в скалистия терен. По време на миграция много щъркели, грабливи птици и дребни пернати използват удобната меридианова посока на Кресненското дефиле, на юг през есента или на север – през пролетта.
Триградското ждрело
Ждрелото се намира в Западните Родопи, в близост до гръцката граница. ъв вековните скали живеят и над 10 вида редки птици. В източния склон на Триградското ждрело доста по-високо се намира друга известна пещера – Харамийската пещера. На около 500м преди началото на ждрелото се намира жижа „Триградски скали“, а в близост до нея е единствения в България „Музей на мечката“.
Именно тук е царството на Wallcreeper нарушен само от други скални обитатели като Алпийски Бързолети (Alpine Swifts), Скална лястовица (Crag-martin), Червенокръсти лястовички (Red-rumped Swallows), а понякога и Златни орли (Golden Eagles) и Сокол скитник (Peregrine Falcons). Наблюдателната позиция е на 1,5 км от с. Триград.
Язовир „Пясъчник“, Хисаря
е важно местообитание на редки и защитени прелетни птици, включен в международна програма „Натура 2000“. От световно застрашените видове тук обитават през зимата малкия корморан, малката белочела гъска, червеногушата гъска и белооката потапница.
Язовир Студен кладенец
Язовирът се намира в Източните Родопи. Къдроглави пеликани, кафявоглави потапници, големи нирци, шилоопашати патици, речна чайка с лятно брачно оперение. Това са само част от по-интересните, редки и защитени видове птици, които може да забележите по време на среднозимното преброяване на зимуващите по поречието на Арда и в Източните Родопи водоплаващи птици.
Любопитен факт е, че домашната гъска се изживява като лебед и е станала част от групата на дивите птици във Водното огледало в Кърджали. И още – единствената гнездова колония в България на далекосеверния вид „Голям нирец“ се намира в кърджалийския язовир „Боровица“. Предполага се, че толкова на юг видът е реликтен и се е запазил отпреди ледената епоха.
В последните години експертите отбелязват увеличен брой на зимуващите във водоемите на Източните Родопи тук големи нирци. Предполага се, че толкова на юг видът е реликтен и се е запазил отпреди ледената епоха.
В района са забелязани и речни чайки с лятно оперение, което е брачно. Експертите предполагат, че птиците са долетели в Родопите не от север, а от юг, където е по-топло.
Източник: http://epicenter.bg