Огнян Минчев
Фейсбук
Човек се ражда в България за да сподели съдбата на Сизиф. За да приеме опита и преживяването на неимоверното усилие, чийто резултат накрая се срутва в праха. И така – без да му се вижда края. Така е в обществения живот, така е в политиката…
До гуша ни идва от старото, от оялото се статукво, от проправилите си коловози за собствено удобство управници, които вече се мислят за вечни. Сменяме ги и решаваме да изтърпим новите – „докато се научат“. Учат се те, учат се да бръснат на нашите глави, отрязват тук-там по някое ухо и чуваме, че са „влезли в час“ – крадат много, лъжат и мажат, на нас дават трохите, а на себе си – коматите…
Търпим ги, търпим ги, пък ревнем – „Аз, вашата…“
Слагаме нови – същите неграмотни галфони, каквито бяха старите в началото. И пак търпим – какво да правим. Видимо са прости, ама други няма. Видимо не са стока, ама пък други няма. Шарят им очите пак към нашия джоб, ама други няма. Нищо де – учат се, все ще се научат един ден…Така си живеем от времето на правешкия бай Тодор, през внучето му малък Тошко … така, така, така … падахме – ставахме, падахме – ставахме, та до нов Тошко, Тошко сценаристчето, Тошко мажоритарния… Който – оказа се, не може да търпи петолъчки и пак премести парламента…
Казвам ви – ако е само парламента, на хаирлия да е! Ама няма да е само парламента, няма-а – бедна ви е фантазията…! Тодоров ден – „конски Великден“ мина скоро. Ама у нас Тодоров ден си е всеки ден…
Източник: http://epicenter.bg