У нас има много хора, които искат да се ваксинират, но много от тях не искат да се ваксинират с една от ваксините Това каза в сутрешния блок на БНТ председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков.
Той отбеляза, че страничните ефекти няма как да се установят преди ваксината да се започне да се прилага
Когато по света са ваксинирани около 600 млн. души, от тях ще има починали. Въпросът е да се установи дали това е вследствие ваксината на „АстраЗенека“. Данните за безопасност се наблюдават и се вземат мерки, посочи проф. Момеков.
По думите му в момента трябва да се сравнява броят на хората, които са починали от коронавирус, с броя на починалите от тромбоза вследствие на ваксинация. Броят на починалите от COVID-19 е много по-голям в момента. Съотношението полза-риск все още е много добро, заяви председателят на Българското научно дружество по фармация.
Най-добрата ваксина е тази, която е поставена, подчерта проф. Георги Момеков.
Той призова да се държим разумно, независимо от разхлабването на мерките. Всеки от нас трябва да се държи като потенциален разпространител на тази зараза и да се държи подобаващо, каза проф. Момеков.
По думите му честотата на страничните ефекти на ваксината за Европа е около 1 на 100 000, а при тази на „Янсен“ още по- ниска – 1 на 1 милион.
„Тези ваксини бяха разрешени под условие, т.е., те не са разрешени за употреба лекарствени продукти, и беше казано много ясно, че и компаниите производители, и регулаторите ще следят за текущи данни за безопасност. Клиничните проучвания бяха проведени безпрецедентно с огромен брой пациенти. Но когато говорим за страничен ефект с честота, която е около или под 1 на 100 000, е съвсем ясно, че няма клинично проучване на света, което да набере 200-300 000 души, за да може да установи подобни ефекти, така че ние разбираме за тези неща, след като излязат на големия пазар“, коментира проф. Момеков.
Според него, и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, се случва скоро след поставяне на ваксината. В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват някакви такива ефекти в дългосрочен план.
Мисля, че е ясно, че когато са набодени около 600 млн. в света, в кохорта от половин милиард души ежедневно ще има умрели, ще има хора с всякакви състояния, въпросът е да се разбере дали имат общо с ваксината или не.
„При ваксината на „Астра Зенека“ първоначално се започна едно разследване по сигнал, който не беше ясно дали е асоцииран, сега ни е ясно, че има причинно-следствена връзка, но честотата за европейското икономическо пространство е около 0,6 на 100 000 – една изключително ниска честота. В някои държави поставят границата на 60 години, в други на 55. Въпросът, който трябва да си зададем е: колко човека трябва да умрат от ковид, за да предпазим един човек от тромбоза, свързана с ваксината“, каза още професорът.
Според него, след определен период от време ще има биомаркер, тоест, ще имаме лабораторен механизъм, по който да разберем дали лицето срещу нас е с повишен риск от тромбоза.
Ваксината на „Джонсън и Джонсън“ по думите му, е с доста по-непритеснителни данни чисто математически – там установената честота е около 1 на милион. Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания.
„Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с тоя PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини. Виждаме някакъв сигнал при „Янсен“ независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху „Спутник“ и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото „Спутник“ и „Янсен“ са изключително сходни ваксини“, каза още проф. Момеков.
Източник: http://epicenter.bg