• вт. май 17th, 2022

Проф. Пламен Киров за предложенията на ДБ: Превръщат прокуратурата в политически орган

Bychaspic

апр. 16, 2021

Като имаме предвид решението от 2003 г. на КС за формата на държавно управление, ми се струва, че има текстове в предложенията за промени на Конституцията, които засягат точно формата на държавно управление, както и балансът между отделните власти. Затова смятам, че такъв законопроект ще попадне в компетентността на ВНС. Това заявява пред Агенция „Монитор“ конституционалистът проф. Пламен Киров, бивш член на КС.

За да бъде инициирана процедурата трябва да се съберат най-малко 120 подписа. В законопроекта има доста странни предложения. Не казвам,че не могат да бъдат приети. Всичко е възможно, особено в парламент като настоящия. Изисква се важните закони да се приемат с мнозинство с повече от половината народни представители – т.е с абсолютно мнозинство. Ако този текст бъде приет, той обезсмисля президентското вето – цял институт, който е включен в баланса върху властите. Той остава неприложим.

В момента той се преодолява от НС именно с абсолютно мнозинство. Ако законите се приемат с такова, то просто става безпредметно президентът да налага вето. Това мнозинство при всички положения ще си препотвърди волята и тогава институтът на отлагателното вето остава неприложим. Един от механизмите, който гарантира баланс между властите, практически престава да функционира.

Широко затъпен е стремежът на вносителите за лустрация – масово – както им допадне. Те не изброяват категориите лица, които подлежат на лустрация и така да приемат, че има изключение от принципа на равноправието. Защото лустрацията означава точно това – да дискриминираме определени лица на някакъв принцип.

На следващо място се предвижда тотален контрол върху администрацията и възможност с неясни критерии, които ще бъдат въвеждани със закон от различни парламентарни мнозинства, за разправа над определени сектори от ИВ или органи, които се занимават с държавно управление.

Мнозинствата се сменят, следователно и критериите ще се сменят. Създават се предпоставки за чистки в държавния апарат. Това са демократи, които предлагат тези неща. Ние трябва да се съгласим, че подобни чисти ще бъдат демократични.

На следващо място са текстовете, които са посветени на изменения в съдебната власт. Практически тези предложения превръщат главния прокурор и прокуратурата в политически орган. Предлага се главният прокурор да се назначава от президента, но по предложение на НС, но с 3/5 от депутатите. Не 2/3, не ¾, което означава 144 депутата. При това президентът не може да възрази. А онези, които могат да предлагат кандидатура на главния прокурор, са министърът на правосъдието, т.е изпълнителната власт и 1/5 от народните представители. Пак политически орган, защото НС е политически орган.

Органът, който ще назначава, повишава и понижава прокурорите е Прокурорския съвет. Той също е политически орган. Той се състои от 11 членове. Това включва главния прокурор, 4-ма избрани от прокурорите, т.е. 5 човека. В останалите обаче влиза министърът на правосъдието, който също гласува за назначаването на прокурорите.
Т.е., орган на изпълнителната власт участва в назначаването на всички прокурори и в кадруването на системата. Останалите 5 се избират от НС с мнозинство от 2/3 от всички народни представители. Получава се така, че политическата квота в Прокурорския съвет е 6 човека, а професионалната е 5 човека. Така прокуратурата се превръща в политически орган.

Абсолютно това е намеса на изпълнителната власт в самата съдебна система. Практически без да го казват отровено, превръщат прокуратурата в част от Изпълнителната власт, защото те я политизират. Особено с това влияние, което ще има министърът на правосъдието.

Намалява се мандата на главния прокурор на 5 години, което пък ще доведе и до промяна на съотношението в органите. Това също влиза в напрежение с решение 3 от 2003 година на КС.

Да не говорим и за друго – председателите на върховните съдилища се назначават по сегашния начин от президента, но за да бъдат освободени се включва и КС. Не президентът да ги освободи, а КС. Обикновено принципът е такъв – който назначава, той освобождава. Тук отиваме към съвсем друга посока. Загуба на време.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.