Хората искат план и път напред, вероятно позитивният дневен ред ще е с по-голям дял, за разлика от кампаниите през април и юли, по време на които говорихме повече за „изчегъртване“. Тези мнения изразиха пред БТА политолозите Първан Симеонов /“Галъп интернешънъл болкан“/ и Димитър Ганев /“Тренд“/ по повод предстоящата предизборна кампания за вота „две в едно“ за президент и вицепрезидент и за Народно събрание на 14 ноември.
Според Първан Симеонов очакванията на хората са да бъде сформирано правителство. Хората очакват план, искат изход, пътна карта, смята той и посочва, че битката за миналото и ревизията е несъмнено важна, но на хората им се иска и път напред.
Анализаторът очаква избирателната активност да се повиши заради това, че изборите ще бъдат „две в едно“. Политологът отбеляза и ефекта на машинното гласуване и коментира, че то е уплашило част от хората миналия път. Много е любопитно сега как ще подейства, това не можем да предположим, но все пак нямаше никакви особени проблеми с машинното гласуване миналия път, каза той.
Симеонов коментира и въпроса за издигането на основни кандидати от инициативни комитети.
Според него това донякъде е ситуационно. Той обяснява, че назад във времето БСП е била изолираната сила, а център дясно силите са можели да взаимодействат помежду си. БСП нямаше други опции, освен да издига независими кандидати, сега, когато ГЕРБ ситуационно е в изолация, те също излизат с инициативен комитет, казва анализаторът.
Според него „Демократична България“ пък се опитва да запази една здравословна дистанция спрямо кандидата си, за да може да си осигури пространство на маневриране при евентуален втори тур. Защото при „Демократична България“ е наистина сложен ребус – от една страна не можеш да нямаш кандидат, защото представляваш една от най-жилавите политически традиции в страната, от друга страна, ако имаш кандидат, на практика цепиш „вота за промяна“, отбеляза той.
Този ребус ДБ отиграха по един деликатен начин, взеха лека дистанция спрямо кандидата – той е граждански, не е техен, коментира Симеонов.
Според него наистина има като че ли лека погнуса от партийното и всеки гледа да изглежда по-свежо, по-непартийно.
Според Първан Симеонов ключът и към двете кампании е на едно място. В такива кампании са важни новите играчи и това дали „вдигат вълна“ или не, и ключът е при тях, както беше и при Слави Трифонов при предишните кампании, припомня той. И в случая, понеже има и някаква и синергия между тях и Румен Радев, това е важното, което ще наблюдаваме и което е едно смесване на двете кампании, смята политологът.
В предишната кампания промяната звучеше гневно, сега звучи усмихнато, коментира Симеонов разликите в кампаниите. Според него новите играчи Кирил Петков и Асен Василев влагат нов език, защото са видели, че предишният език е „счупил“ нещата. От много каране „партиите на промяната“ накрая се скараха и помежду си, докато тук има отворени врати и позитивна заявка, посочва анализаторът.
И Димитър Ганев /“Тренд“/ смята, че присъствието на нов играч на терена в лицето на „Продължаваме промяната“ и техният по-консенсусен стил на говорене ще омекоти малко напрежението в кампанията. Вероятно позитивният дневен ред все пак ще е с по-голям дял, за разлика от кампаниите през април и юли, по време на които говорихме повече за „изчегъртване“, коментира той.
Ганев също е на мнение, че двата избора – за президент и за Народно събрание неминуемо ще си влияят един на друг. Дори вече си влияят, отбелязва Ганев и дава примери – Мустафа Карадайъ влиза като кандидат-президент, за да може това да доведе до по-силна мобилизация на електората на ДПС и съответно по-висок резултат на парламентарните избори. Същото според него са направили и от „Възраждане“.
Лозан Панов беше подкрепен от „Демократична България“, за да може формацията да покаже идентичност, тъй като от „Продължаваме промяната“ стъпиха и върху тяхното поле, коментира политологът. За Румен Радев пък се „закачиха“ от ИТН например, защото добре си дават сметка, че голяма част от симпатизантите им харесват Радев и така или иначе ще гласуват за него – рискът в тази ситуация за ИТН при самостоятелен кандидат претендентът им за президентския пост да се представи дори по-лошо от листата им, смята Ганев.
Той коментира, че инициативният комитет е форма на брандиране на даден кандидат. Според него основна цел на партиите е техният кандидат за президент да мобилизира и групи, които не са част от техния твърд електорат, защото, за да спечелиш на втори тур, ти трябват много над традиционните ти привърженици. Така той изглежда по-малко партиен, по-граждански и има възможност да мобилизира така желаната електорална периферия.
Реалността показва, че ако не си подкрепен от голяма партия, нямаш шансове, посочва Ганев, като припомня историята на президентския вот в последните 30 години. Всички, които са достигнали до балотаж, са били подкрепени от някоя голяма партия, като само Волен Сидеров е изключението през 2006 г.
Мнението на анализатора от „Тренд“ е, че изборите „2 в 1“ ще мобилизират повече избиратели, защото политическата цена на вота е по-висока. Ако не те мотивират достатъчно партиите да гласуваш на парламентарните избори, може да харесваш конкретно някой от кандидатите за президент и това да те доведе до секцията. Това ще покачи общото гласоподаване, а аз не мисля, че разликата в активността между президентските и парламентарните ще е голяма – отишъл ли си веднъж до секцията, по-вероятно е да гласуваш както за Народно събрание, така и за президент, отбелязва Димитър Ганев.
Източник: http://epicenter.bg