След драматичния арест на Васил Михайлов в столичния квартал „Свобода“, общественото внимание се фокусира върху въпроса кой е помогнал на беглеца да се укрива близо година от правосъдието. Операцията на антимафиотите сложи край на дългото бягство, но едновременно с това разпали нов спор относно влиянието и връзките на лицата, които се опитват да избегнат присъдите си.
В центъра на скандала се оказа бащата на арестуваното лице – прокурорът от Перник Бисер Михайлов. В интервю за националния телевизионен канал той категорично отрече твърденията на вътрешния министър Иван Демерджиев, че е съдействал за укриването на сина си. Михайлов подчерта, че въпреки бащините чувства и лоялността към семейството, той не е притежавал информация за действителното местоположение на Васил.
Ситуацията придоби още по-сериозни размери, след като министър Демерджиев намекна за наличието на „интересни имена“ сред хората, които са подпомагали беглеца. Тези изявления доведоха до незабавни разпоредби за проверка в структурата на МВР, за да се установи дали е имало системни пропуски или дори умишлено съдействие от страна на държавни служители.
Паралелно с това се издигат тревожни съмнения, че в полицията може да съществува практика по продажба на ценна информация на лица, които са в разследване или се укриват. Този елемент от случая превръща ареста на прокурорския син не просто в наказателно дело, а в сериозен тест за прозрачността и етиката на силовите структури в България.