• чт. апр. 18th, 2024

Станимир СТОЯНОВ Ще падат ли през 2022-ра бомби в София

Bychaspic

ян. 15, 2022

Станимир СТОЯНОВ

Тази седмица в Европа започна с дрънкане на оръжия и още преди да е свършила замириса на барут.

Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, направи серия изявления от рода „НАТО е готова за война в Европа“, „Заплахата от нова война в Европа е много голяма“, „Има реален риск от нов въоръжен конфликт в Европа“.

На 13 януари 2022 г. външният министър на Полша Збигнев Рау направи констатация, че „в момента Европа е по-близо до война, отколкото е била през последните 30 години“ и „през последните седмици сме изправени пред перспективата за сериозна военна ескалация в Източна Европа“. България е член на НАТО, намира се в Източна Европа и следователно – всичко по-горе се отнася и до нея.

В края на миналата и началото на тази година от „Галъп интернешънъл“ изпратиха до приятели и партньори малка книжка, с която отбелязват 30-тата си годишнина. В нея подбрали интересни данни от изследвания през годините данни. Сред тях са и отговорите на въпроса „Бихте ли се били за страната си?“ от глобално изследване от 2014 година. Ето кратка подборка от него:

Грузия – 76%, Турция – 73%, Армения – 72%, Украйна – 62 %, Русия – 59%, Гърция – 54%, Сърбия – 46%, Македония – 38%, Румъния – 38%. България е на опашката след съседите си – 25% (словом: двадесет и пет) от българите са готови да се бият за страната си?! С висока степен на достоверност след данните за демографската катастрофа през последните 10 години може да се предположи, че процентът на мотивираните да се бият за България е паднал под 20 (словом: двадесет). Подозирам, че при съседите ни къде по-леко, къде по-силно се е покачил.

Остава въпросът дали тези, които са готови да се бият, могат да го правят. Защото както казваше Хайтов „едно е да искаш, друго е да можеш…“.

Истинска тревога трябва да предизвикват във военния министър и в Главнокомандващия на страната констатации от рода „Искат в казарма, но са негодни – половината кандидати обездвижени от компютри“, „от първите 296 доброволци само 128 започнаха обучение в училището във Велико Търново“.

И още „Мераклиите да станат войници не успяват да минат и първичните медицински прегледи“, „Животът онлайн спря от влизане в доброволна казарма половината кандидати“. Всички те са от 1, 2 и 3 страница на в. “ 24 часа“ от 13 януари т.г. Не радват и публикуваните там данни за числеността на Българската армия – 20 000 (двадесет хиляди) души! Остава открит въпросът за въоръжението и бойната подготовка.

През 2014 г . (съвпадението с годината на изследването на „Галъп“ не е случайна) за пръв път в рамките на движението „Яки българи, Яка България“ призовах за активно развитие на военно-приложните спортове в България: стрелба, бойни изкуства, подводно плуване, парашутизъм и други. За съжаление, направеното от държавата за тези години е крайно недостатъчно. Някои от нас и досега могат да разглобят и сглобят автомат „Калашников“ с превързани очи. Сега голяма част от младите българи в наборна възраст трудно правят разлика между патрон и куршум.

Главнокомадващият Румен Радев като младеж всяка седмица е пътувал до Стара Загора, за да тренира парашутизъм, сега голяма част от тийнейджърите трудно си вдигат задниците от дивана… Президентът и досега поддържа форма: коремни превъртания, лицеви опори, подскоци от място… Демонстрира ги и пред медиите, и пред военните парашутисти и техните командири. Повечето му публични изяви, обаче се представят като ПР, като предизвикателство към понатежалите политически противници, а не като пример за подражания от младите…

Днес в политическия дневен ред са актуални Омикрон, противоепедимични мерки, цени на тока, отношенията с Македония… А истината е, че Консултативният съвет за национална сигурност трябва да се събира за боеспособността на България. Защото при война границите не се пресичат със зелени сертификати, а с автомати.

Управлението на България в условията на пандемия често е под всякаква критика, не искам и да мисля как би изглеждало в условията на война.

В същото време превръщането ни в боеспособна нация се превръща във въпрос на живот и смърт – в прекия смисъл на всяка от думите. За мотивацията и кондицията вече казахме. А къде са ни бомбоубежищата, къде са военновременните запаси??? Има ли достатъчно лекарства, кръвна плазма и подготвени военни лекари? Или по-добре да не питаме, че и от Ковид сме достатъчно наплашени?!

„Да си представим, че в резултат на война или някакво стихийно бедствие някоя страна внезапно се лиши от цялата съвкупност от материални ценности…

Ако това се отнасяше, да кажем за Белгия, то въпреки всички трудности нейното население благодарение на своите знания и опит би могло за сравнително кратък срок да възстанови промишления потенциал на страната и да възсъздаде нейното богатство“. Цитатът е отпреди края на Студената война от книгата „Поглед към бъдещето“ (1984) на съветския анализатор Георги Шахназаров.

България, уви, не е Белгия. Дори (вече) не е и Румъния. „В резултат на война“ такива каквито сме сега, ако оцелеем, ще се оправим точно… никога.

Ще дам за пример организацията на военната подготовка и боеспособността на гражданите (мъже и жени) на държавата Израел. Знам, че ще ми опонират, че тя отвсякъде е заобиколена с врагове. Швейцария пък отвсякъде е заобиколена от приятели. Но всеки швейцарец си държи пушката под леглото и всяка година ходи да гърми. Нито едните, нито другите не ми изглеждат по-прости от нас.

Бомби върху София през 2022 година, надявам се да не падат. Но предизвикателствата на променящата се геополитика и глобалната миграция остават. Победата обича подготвените. Както може да се предположи, засега не сме между тях.

* Станимир СТОЯНОВ е основател на Международна Академия за Високи Постижения „Сър Исак Нютон“.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *