• вт. юни 25th, 2024

Централните банки – виновници за инфлацията

Bychaspic

май 19, 2024

Просто невероятно е колко грешни са инфлационните модели на централните банки през последните години. Говоря за голямата четворка – Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и централните банки на Япония и Великобритания. Нарочно пропускам централната банка на Китай – първо, защото статистика, с която те боравят, е силно преиначена, и второ – защото паричната политика се формира най-вече под диктата на китайската комунистическа партия.

Спомняте ли си само преди две години как шефът на Федералния резерв Джером Пауъл стана за смях с неговата „транзитна инфлация“? Накратко, той имаше толкова занижени критерии за реалните инфлационни нива, че видимата му изненада по отношение на ценовата стабилност, когато констатира точно обратната тенденция, направо го извади от емоционален баланс, което костваше на пазарите прекалено много (знаете, че всяка дума от Централната банка се гледа под лупа от финансистите и пазарите).

А какво ще кажете за думите на Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка: „Централните банки трябва да се учат от собствените си грешки. Не може да разчитаме единствено на наученото от учебниците. Трябва да мислим в рамките на по-далечни хоризонт..“ Това си е чист намек, че моделът за отчитане на инфлацията, който използват европейските централни банкери, направо се е счупил. Ами думите на Хю Фил, главният макроикономист на Bank of England , че понякога е по-добре да се обърнете към финансовите пазари за инфлационните очаквания, отколкото да следвате традиционистите от централната банка?!

Кой е основният проблем в прогнозните модели на централните банкери? Отговорът е доста стряскащ – централните банки са основните виновници за ръста на инфлацията и битката им срещу инфлацията е чиста проба мимикрия. В този ред на мисли, преди да използват който и да е модел, базиран на променливи външни фактори и ефектите за инфлацията от неочаквани глобални събития, те просто трябва да поемат отговорност за забавените си реакции. Категорична подкрепа на тази теза е начинът по-който централните банкери затегнаха лихвените проценти само преди една година. Стъпката на покачване на основната лихвата бе безпрецедентна – между 0,5% и 0,75%, при условие, че традиционно стъпката на промяната е с 0,25% – говоря най-вече за паричната политика на Федералния резерв. Това бе тотален шок както за финансовите пазари, така и за икономиките.

Разбира се, че трябва да отчетем и все по-видимата политическа намеса в дейността на централните банки. На теория те са политически независими, но на практика не могат да бъдат по-зависими, отколкото са в момента. В това съм категоричен. Спомняте ли си как по-време на мандата на Доналд Тръмп, когато се вихреше COVID пандемията, в качеството му на президент си позволи директна критика спрямо Джей Пауел, шеф на Федералния резерв, че бил най-големият враг на САЩ, тъй като държал високи лихвените проценти.

Познайте какво последва от страна на Централната банка? Ако обърнем внимание на мандата на Федералния резерв, който му е вменен от законодателството, е записано , че той отговаря както за ценовата стабилност, така и за пълната трудова заетост. Това, само по себе си, е фундаментално противоречие, защото високото ниво на трудова заетост действа против ценовата стабилност, просто защото това е проинфлационен процес. Кажете ми тогава, кой инфлационен модел е най-добър за отчитането на инфлацията, като отчита горецитираното противоречие, и съответно как ще бъде определена най-адекватната парична политика, пак отчитайки същото? Спокойно, на този въпрос все още няма отговор. За пореден път видяхме, че високото ниво на трудова заетост определено не позволява омекването на инфлацията до таргетираните от Фед нива. Което доказва твърдението е предходния абзац, че моделът за отчитане на инфлацията трябва да бъде актуализиран.

Впрочем, в посока смяна на моделите се изказа и бившият шеф на Фед – Бен Бернанке, но в конкретния случай той визираше Bank of England. Бернанке направи това изявление в качеството си на консултант, който трябваше да оцени моделите за прогноза на инфлацията, които използва Централната банка на Англия. Накратко, след инспекцията, позицията му бе: „ Моделите, които използва Централната банка, показват съществени дефекти“.

Все по-отчетливо обикновените хора чувстват, че инфлацията продължава да бъде притеснително висока. Да, разбира се, че част от проблема са и войната и нарушените логистични пътища, но за пореден път ще го кажа – основните виновници за инфлационните нива са централните банки, и най-вече закъснялата реакция по отношение на паричната политика, която е базирана на доказано остарелите инфлационни модели.

Песимистично съм настроен, че ще видим някаква съществена промяна в тази посока. Практически по-консервативни структури от централните банки няма. Когато добавим към тази констатация и политическата намеса, вече разбирате защо не очаквам някакво подобрение. По-скоро ще видим поредното грешно решение и ще замълчим ядовито.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.

Източник: https://economic.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *