• нд. юли 14th, 2024

Шнабел: ЕЦБ не може да пренебрегва поскъпването на жилищата, оценяйки инфлацията

Bychaspic

фев. 16, 2022
Шнабел: ЕЦБ не може да пренебрегва поскъпването на жилищата, оценяйки инфлацията

Изабел Шнабел. Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

Европейската централна банка трябва да вземе предвид „безпрецедентния“ ръст на цените на жилищата, когато оценява нивото на инфлацията и решава колко бързо да затегне паричната политика, заяви Изабел Шнабел, член на Изпълнителния борд на Европейската централна банка (ЕЦБ) в интервю за Financial Times.

Това е най-агресивното изявление на представител на борда на ЕЦБ преди заседанието идния месец, на което банката трябва да реши кога ще оттегли стимулите си в отговор на рекордната инфлация в еврозоната. „Не можем да игнорираме това“, посочи Шнабел.

„Ако [ръстът на разходите за жилищна собственост] бъде включен, това ще има съществени последици за измерваната инфлация, особено за основната инфлация, където тежестта на собствените жилища е по-голяма“, коментира Шнабел. „Това трябва да е част от общите ни съображения“, допълва тя.

Според нея включването на разходите за притежаване на жилище в данните за основните цени в еврозоната е щяло да прибави 0,6 процентни пункта към инфлацията от 1,4% за третото тримесечие след изключване на енергията и храните, с което тя щеше да достигне целта на ЕЦБ от 2%.

Още по темата

За разлика от САЩ и Великобритания еврозоната не включва разходите за притежаване на жилище в данните за инфлацията. Но миналата година ЕЦБ съобщи, че ще започне многогодишен процес по включване им в показателя за целевата инфлация. Дотогава тя ще взема предвид ценови индикатори като индекс на цените на жилищата, за да показва последиците от тях.

Дори без ръста от 8,8% на годишна база на цените на жилищата в еврозоната според Шнабел ускоряването на инфлацията през януари до нов връх от 5,1% и спадът на безработицата до историческо дъно от 7% означават, че „рискът от твърде закъснели действия е нараснал и следователно трябва да сме внимателни в преоценката на перспективите за инфлацията“.

Очаква се на заседанието си следващия месец Управителният съвет да повиши прогнозата си за инфлацията за идните две години достатъчно близо до целта си, за да оправдае прекратяването на нетните покупки на активи по-бързо от планираното и да подготви първото си повишаване на лихвите от десет години.

Шнабел е един от най-влиятелните гласове в борда на ЕЦБ и нейните изявления вероятно ще променят дебата в полза на все по-гласовитото малцинство на „ястребите“* в Управителния съвет, които искат по-бързо оттегляне на стимулите.

Макар че ръстът на заплатите остава слаб в Европа спрямо САЩ и Великобритания, Шнабел смята, че ЕЦБ трябва да предвиди дали е вероятно той да се ускори, както показаха данни от неотдавнашно допитване, и да предприеме действия преди това. „Защото след като това стане факт, ще бъде относително скъпо да се борим“, отбелязва тя.

„Трябва също така да гарантираме, че високата инфлация няма да се вкорени в очакванията, защото така може да се стигне до спираловиден ръст на заплатите“, предупреждава Шнабел.

Германката, която е професор по икономика и се присъедини към борда на ЕЦБ преди малко повече от две години, посочи и три фактора, които карат ръководителите да се тревожат повече за последиците от инфлацията – вълната от заразени с омикрон варианта на коронавируса беше по-лека от опасенията, пазарът на труда се възстанови бързо от пандемията, а годишният ръст с 26% на индустриалните цени на производител са оказали „значителен натиск върху производството“.

„Стигаме до етап, в който предвид перспективите пред инфлацията ползите от продължаващи покупки на активи може да не оправдават допълнителните разходи. Има аргумент за прекратяване на нетните покупки на активи“, отбелязва Шнабел.

ЕЦБ следи напрежението между Русия и Украйна заради последиците от него за енергийните цени и по-широката икономика, казва Шнабел и допълва, че потенциален конфликт вероятно няма да ускори оттеглянето на стимулите от ЕЦБ заради „вероятно отрицателните последици от ескалация на кризата за растежа и доверието, включително чрез потенциални санкции“.

Растящите пазарни очаквания за „ястребова“ промяна в политиката на ЕЦБ вече водят до спад на цените на държавните облигации в еврозоната и увеличават спреда между разходите за обслужване на дълга на Германия и други по-задлъжнели страни като Италия.

Според Шнабел ЕЦБ е „готова да противодейства на остри пазарни изкривявания, които водят до фрагментиране“, но допълва, че доходността по облигациите остава ниска по исторически стандарти.

„Дори ако настоящата доходност по облигациите бъде коригирана нагоре, средната доходност по дълга на страните ще остане ниска за продължителен период“, счита тя и посочва, че все още има очаквания за силен растеж на еврозоната. „В растяща икономика повишаващата се доходност не е голямо притеснение“, казва Шнабел.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. ред.

Източник: https://investor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *