• ср. апр. 17th, 2024

Юлиане Кокот:Правото на ЕС не може да промени разбиранията за произход или брак в българските закони

Bychaspic

апр. 15, 2021

Правото на ЕС не може да промени разбиранията за произход или брак в българските закони. Такова е становището на генералният адвокат Juliane Kokott по дело пред СЕС, образувано по питане на съдия Дecиcлaвa Кoрнeзoвa oт Aдминиcтрaтивeн cъд Coфия-грaд, съобщи „Правен свят“. Тя e oтпрaвилa прeюдициaлнo зaпитвaнe дo CEC, във връзкa c дeлo oт „oгрoмнa знaчимocт зa рaзвитиeтo нa бългaрcкoтo прaвo и прaвoтo нa EC“.

Дeлoтo e зaрaди тoвa, чe Cтoличнa oбщинa, рaйoн „Пaнчaрeвo“ e oткaзaлa дa издaдe aкт зa рaждaнe нa дeтe, кoeтo e рoдeнo в Иcпaния прeз дeкeмври 2019 г., a в aктa му зa рaждaнe ca зaпиcaни двe мaйки. Тe имaт cключeн брaк във Вeликoбритaния – eднaтa e бългaркa, a другaтa aнгличaнкa.

Cтoличнa oбщинa, рaйoн „Пaнчaрeвo“ e пoиcкaлa дoкaзaтeлcтвa кoя oт двeтe жeни e биoлoгичнaтa мaйкa нa дeтeтo, нe ги e пoлучилa и e oткaзaлa дa издaдe aкт зa рaждaнe. Жaлбoпoдaтeлкaтa – бългaркaтa, cмятa, чe тя нe e длъжнa дa прeдocтaвя пoдoбнa инфoрмaция. Cпoрeд oбщинaтa oбaчe e нeдoпуcтимo впиcвaнeтo в aктa зa рaждaнe нa двaмa рoдитeли oт жeнcки пoл кaтo мaйки нa дeтeтo, тъй кaтo eднoпoлoвитe брaкoвe у нac ca зaбрaнeни.

Становището на генералния адвокат

Генералният адвокат Juliane Kokott най-напред уточнява, че обратно на твърдяното от националната юрисдикция, не може да се приеме със сигурност, че детето е български гражданин. Всъщност това твърдение е оспорено от българското правителство, предвид че българско гражданство по право придобива всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, а в настоящия случай самоличността на биологичната майка не е известна.

Генералният адвокат обаче отбелязва, че дори в хипотезата, ако детето не е български гражданин и следователно не е гражданин на Съюза, положението не излиза извън приложното поле на правото на Съюза. Всъщност в тази хипотеза остава въпросът дали гражданка на Съюза — В.M.A. — която е упражнила правото си на свободно движение и заедно със съпругата си е станала майка на дете по силата на правото на друга държава членка, може да поиска от своята държава членка по произход да признае това положение и да издаде акт за раждане, в който двете жени да бъдат посочени като родители на детето.

По-нататък генералният адвокат г-жа Kokott припомня, че правото на Съюза не урежда правилата за установяване на гражданското състояние на дадено лице, и по-специално за неговия произход. Държавите членки обаче трябва да упражняват своята компетентност в тази област, като спазват правото на Съюза. Тя уточнява, че правото на свободно движение в Съюза включва правото да се води нормален семеен живот както в приемащата държава членка, така и в държавата членка по произход на гражданина на Съюза. В случая В.M.A. и съпругата ѝ надлежно са придобили статута на родители на детето по силата на испанското право и фактически водят съвместен семеен живот с дъщеря си в Испания. Непризнаването на тези родствени връзки обаче би създало сериозни пречки за семейния живот в България, и дори могло да разубеди В.M.A. да се върне в страната си по произход.

Същите съображения важат за положението на детето, ако то е български гражданин и следователно има статута на гражданин на Съюза. Нещо повече, съгласно българското право издаването на акт за раждане е предпоставка за издаването на български документ за самоличност: следователно отказът за такова издаване би застрашило ефективното упражняване на правото на свободно движение на детето.

Ето защо генералният адвокат приема, че отказът на българските власти да съставят искания акт за раждане представлява пречка за правата, които правото на Съюза предоставя на В.M.A., и — в случай че детето е български гражданин — и на това дете.

След това тя проверява дали националната идентичност, на която се позовава България, може да обоснове този отказ. Според същата държава членка накърняването на националната идентичност се състои в това, че исканият акт за раждане се отклонява от разбирането за „традиционното“ семейство, което е закрепено в българската конституция и което задължително означава, че едно дете може да има само една майка (или баща). Генералният адвокат счита, че семейното право е израз на самоопределянето на държавата както в политически, така и в социален план. Оттук определянето на родствените връзки за целите на вътрешното семейно право може да спада към националната идентичност на държава членка. Това означава, че степента на упражнявания от Съда контрол трябва да се ограничи, за да останат области на материалноправна компетентност, запазени за държавите членки. Ето защо, доколкото става дума именно за същността на националната идентичност, позоваването на тази същност не подлежи на проверка за пропорционалност.

Според генералния адвокат все пак задължението за признаване на създадените в Испания родствени връзки само с оглед на прилагането на вторичното право на Съюза относно свободното движение на гражданите не променя разбиранията за произход или брак в българското семейно право и не води до въвеждане на нови концепции в него. Поради това едно такова задължение не представлява заплаха за основния израз на националната идентичност, а отстранява известна част от пречките за свободното движение, като неяснотите около правото на пребиваване на британската майка на детето или възможността тя да се придвижва с него. С оглед на ограниченото отражение на това задължение върху българския правен ред, отказът да се признае произходът на детето от В.M.A. и от съпругата ѝ за тези цели надхвърля необходимото за защитата на целите, посочени от България.

Следователно България не може да откаже да признае произхода на детето за целите на прилагането на вторичното право на Съюза относно свободното движение на гражданите с мотива, че българското право не предвижда нито института на брака между лица от един и същи пол, нито майчинството на съпругата на биологичната майка на детето. В хипотезата, ако детето е български гражданин, това в частност означава, че България трябва да му издаде документ за самоличност или документ за пътуване, в който В.M.A. и съпругата ѝ да са посочени като родители, за да може детето да пътува с всеки от родителите си поотделно.

От друга страна, с позоваването на националната идентичност България може да обоснове отказа да се признае произходът на детето, както е установен в испанския акт за раждане, за целите на съставянето на акт за раждане, установяващ произхода на това дете по смисъла на вътрешното семейно право.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *