България има ангажимент към Европейския съюз да изгради основната си TEN-T мрежа (пътищата, които лежат на европейски коридори) до 2030 г., а широкообхватната до 2050 г. Това обаче е малко вероятно да се случи, а причините са комплексни – липса на готови проекти, отчуждителни мероприятия, извършени оценки за въздействие на околната среда и осигурено финансиране.
Това стана ясно по време на работното заседание, свикано от вицепремиера и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов, на което беше представено напредъка по големите инфраструктурни обекти. В съвещанието участваха директори от Агенция „Пътна инфраструктура“, Института по пътища и мостове и държавното предприятие „Автомагистрали“.То се излъчваше директно на страницата на вицепремиера във Фейсбук.
Магистрала „Европа“ ще е готова през 2024 г.
Най-скоро ще бъде завършена магистрала „Европа“ от София до границата със Сърбия.
В момента се строи участъкът от ГКПП „Калотина“ до Драгоман, но преминаването оттам става е като „терористична атака“, отбеляза Гроздан Караджов. Той пусна и получен от него видеоматериал, показващ липсата на адекватна организация за движение. От АПИ се оправдаха, че временната организация е одобрена от тях и почти всекидневно правят проверки, но няма какво да се направи повече, защото обектът минава през тежък планински терен и обходни пътища няма.
Не така обаче смята новоназначеният шеф на ДНСК Лиляна Петрова. Тя е посетила на място обекта и съобщи, че ще бъдат наложни административни наказания на строителя по Закона за устройство на територията. Този ад за шофьорите се предвижда да приключи в средата на 2022 г., когато пътят трябва да бъде пуснат в експлоатация. 14.5 километровият участък се строи от обединение от фирми, начело с австрийската „Щрабаг“.
Последният участък от 16.5 км от село Храбърско до Северната скоростна тангента на София ще се строи от обединение, начело с „Главболгарстрой“. Договорът с тях вече е подписан, но няма избрана надзорна фирма. Все още няма и изработен ПУП, не са приключили и отчуждителните процедури, казаха от АПИ. Всички тези дейности са отговорност на държавата. Този обект трябва да бъде завършен до края на 2023 г., за да не бъде загубено европейското финансиране. Участъкът влезе като резервен за финансиране по програма „Транспорт“ 2014 – 2020, за да спаси парите за магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.
Гроздан Караджов записа срок за завършване на магистрала „Европа“ през 2024 г. Българските власти се надяват Еврокомисията да удължи с една година финансовото приключване на изминалия програмен период заради коронавируса, но към момента официално решение по този въпрос все още няма.
Магистрала „Хемус“ и пътят Видин – София ще са завършени през 2027 г.
Строящите се в момента магистрала „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград се очаква да бъдат окончателно завършени през 2027 г. За изграждането им обаче всяка година трябва да се заделят средства в държавния бюджет. За 2022 г. са необходими общо около 1 млрд. лв., посочи Гроздан Караджов.
Проблемът за тези два обекта е, че има инхаус възлагане за повечето участъци и парламентът трябва да вземе решение как ще продължи строителството им. Предложението на МРРБ е настоящите договори на държавната компания „Автомагистрали“ с доставчиците на материали, техника и специфични услуги да станат редовни договори за строително-монтажни дейности и така частните фирми ще имат ангажимент и за качеството на изпълнението. В момента гаранционният срок се поема от „Автомагистрали“, стана ясно от обясненията на шефа на компанията.
„Най-важната, първостепенната за мен, задача е да продължи строителството на тези обекти и да забързаме процедурите“, каза Гроздан Караджов.
До 2024 г., както обещаваше предишният премиер Бойко Борисов, магистрала „Хемус“ може да е готова и пусната в експлоатация единствено до разклона за Плвен/Ловеч. Това са първите три лота, по които работата не е спирала. Следващите три – до разклона за Велико Търново при нормални обстоятелства може да са готови до началото на 2026 г. По тези три участъка не се работи след падането на правителството на ГЕРБ. Там има незаконно строителство, но само по думите на предишния служебен министър арх. Виолета Комитова, но документално това не е оформено. Гроздан Караджов ще настоява парламента да вземе решение и по този въпрос и дотогава няма да се работи по тези участъци, стана ясно от обясненията му.
За тези шест участъка – от п.в.“Боаза“ до разклона за Велико Търново в края на 2018 г. правителството на ГЕРБ отпусна 1.35 млрд. лв. От тях 850 млн. лв. са разплатени на изпълнителите, голяма част като аванси. За част от тях има образувано дело в прокуратурата, но МВР обвинява Гешев, че по случая не се работи.
По време на работното заседание стана ясно, че по времето на служебния кабинет на Стефан Янев държавната компания „Автомагистрали“ е върнала на държавата 500 млн. лв. и сега в касата ѝ има само 2 млн. лв. Това е причината да не може да се разплаща с фирмите за извършено строителство по първите три лота на магистралата, по които се работи. В Бюджет 2022 ще е необходимо да бъдат заложени 330 млн. лв., за да може да продължи строителството на „Хемус“ до разклона за Велико Търново, казаха от АПИ.
За следващите три участъка до Търговище (76 км) в края на 2019 г. правителството на ГЕРБ отпусна още над 1.1 млрд. лева. За първите два няма проектна готовност. Първият от тях се измества на север, защото първите 15 км са в зона със свлачища. Следващият участък пък минава през ловно стопанство „Черни Лом“, където се отглеждат благородни елени и то е против. Това също налага промяна на трасето. Така единствено последният участък от 12 км от п.в. „Поповци юг“ до Търговище има одобрен проект, но не са направени отчуждителните процедури.
Последният участък между пътните възли „Белокопитово“ и „Буховци“ е готов на 98% и трябва да бъде пуснат в експлоатация през май 2022 г., казаха от АПИ. Този участък от 16 км се строи от 2018 г. и по план трябваше да е готов през пролетта на 2020 г., но пускането му в експлоатация непрекъснато се отлага по различни причини.
Подобна е картината и със скоростния път Видин – Ботевград, където има участъци, които се изграждат с инхаус възлагане и такива с обществени поръчки за сметка на строителите, които ще си получат парите чак след като пътя бъде въведен в експлоатация. За да продължи строителството му през тази година в Бюджет 2022 са необходими 642 млн. лв., казаха от АПИ. Оптимистично той може да бъде готов до края на 2027 г., но по-реалистичният срок е 2030 г.
Три проекта за 3 милиарда лева
За трите проекта – тунелът под връх Шипка, магистралата Русе – Велико Търново и пътят през Кресненското дефиле са необходими около 3 милиарда лева. Те са заложени за финансиране по оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., като по нея се отпускат 1.1 млрд. лв. за тях. Останалите 1.9 млрд. лв. трябва да бъдат осигурени от други източници, каза Гроздан Караджов.
Плановете са магистралата Русе – Велико Търново и тунелът под връх Шипка да бъдат завършени до 2030 г.
За първите два участъка на магистралата Русе – Велико Търново – до град Бяла, има обявени обществени поръчки, но те стоят на трупчета вече една година и изпълнител не се избира. По време на работното съвещание не стана ясно каква е причината. Според АПИ реалистично е тяхното строителство да започне през 2024 г. „Този път спасява животи“ и изграждането му трябва да се ускори, каза Гроздан Караджов. За третият участък до Велико Търново има внесен проект за ПУП в МРРБ. За него предстои обявяването на обществена поръчка.
За тунела под връх Шипка има избран изпълнител, но няма сключен договор с него. Гроздан Караджов вече обяви, че ще иска препроектиране тъй като сега тунелът е с една тръба с две ленти за движение. Нелогично е от магистрала движението да се влива в двулентов път, каза Караджов.
За пътя през Кресненското дефиле регионалният министър не се ангажира със срок, защото няма яснота кой от трите варианта ще бъде избран. Експертите от АПИ напомниха, че България е поела ангажимент пред ЕС западното направление от ГКПП Кулата през Благоевград, София – Ботевград до Видин да е готово най-късно през 2030 г. Ако това не се случи рискът е да връщаме усвоените европари за останалите участъци от магистрала „Струма“.
Пътят до Северна Македония е на кота 0
Днес стана ясно, че пътят от границата ни със Северна Македония при ГКПП Гюешево през Кюстендил и Дупница и оттам чрез магистрала „Рила“ към София и връзката с магистрала „Тракия“ – общо 170 км, също е част от TEN-T мрежата, т.нар. Коридор 8.
Той трябва да бъде скоростен, но към момента няма нищо направено по него. Единствено прединвестиционно проучване в периода 2000 – 2008 г., което е остаряло и не може да се използва. Няма и възлагане за проектиране. По тази причина изпълнението на този ангажимент към ЕС няма как да бъде изпълнен до 2030 г., стана ясно от обясненията на АПИ. За него няма и осигурено финансиране.
Мостовете над Дунав – една добра идея на десетки години
Готовността ни за строителството на четирите моста над река Дунав засега е само една добра идея. Правителството на Кирил Петков заложи в инвестиционната си програма за 12 млрд. лева изграждането на четири моста – Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле, Русе – Гюргево и Силистра – Кълъраш. За тези проекти се говори още от времето на социализма.
В най-напреднала фаза са разговорите с румънската страна за моста при Русе, който ще е и начало на магистралата Русе – Велико Търново, каза Караджов. По него обаче не се е стигнало до възлагане на инвестиционно проучване.
България и Румъния от години не могат да се разберат за мястото на третия мост. В момента северната ни съседка има право да избере мястото и преди две годининастояваше за изграждането на моста Свищов – Зимнич, който въобще не фигурира в плановете на настоящото българско правителство.
Гроздан Караджов каза, че ако двете страни се договорят, 6 години би бил някакъв реалистичен период за изграждането на няколкото нови моста над Дунав от дата на подписването на споразумение с Румъния за всеки един от тях. Той уточни, че за съоръженията трябва да се възложат проучвания, за да се определят най-подходящите места за устоите им за проектирането на конструкцията. Напомненобе, че само строителството на моста при Видин е отнело около 4 години без първоначалните процедури.
Тунелът под Петрохан
За проекта за тунела „Петрохан“, който е дълъг почти 7 километра и ще бъде с магистрални габарити, се предвижда до 2026 г. да има издадено разрешение за строеж. Предвид сложността му евентуално да бъде построен през 2031 г.
Финансирането все още е в подготвителен етап, като идеята е да получи пари по инициативата „Три морета“.
За тунела през прохода Петрохан също има проблем и от скоростен път с 4 ленти след село Бързия той става 2-лентов до Монтана, защото минава през защитени ливади, както се изразиха от АПИ.
Магистрала „Черно море“ остава за следващото десетилетие
За магистрала „Черно море“, която трябва да свърже Варна с Бургас има разработен разширен идеен проект с 3 варианта. Избрано е трасе с дължина от 100 километра. Предстои изготвянето на екологична оценка.
При добро стечение на обстоятелствата може да се очаква до края на 2027 г. да бъдат преминати всички етапи, необходими за получаване на разрешение за строеж. Самото строителство се очаква да отнеме поне 5 години, защото ще има един тунел и отклонения от магистралата за курортите по морето, обясниха от АПИ. За нейното финансиране също ще се разчита на инициативата „Три морета“.
„Последният влак“ за ремонта на тунелите
На фона на тази липса на проекти, пътната агенция е готова с проекти за реконструкцията на три тунела – „Траянови врата“ на магистрала „Тракия“ и „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на магистрала „Хемус“. Това е „последният влак“, който трябва да хванем, за да изпълним евродирективата за безопасност на тунелите, в противен случай ни грозят санкции, предупредиха от АПИ.
Индикативната стойност за ремонта на трите тунела е 158 млн. лв.
Лили Границка/ mediapool.bg
Източник: https://epicenter.bg