Няколко ИЗВОДА можем да направим от първия ден на 45-ото Народно събрание:
– За първи път за председател на парламента бе избрана силно експертна, а не политическа фигура. Юристката Ива Митева се оказа онази консенсусна личност, предложена от партия „Има такъв народ“, около която се обединиха всички политически сили, дори и ГЕРБ, които единствено по политически причини се въздържаха да я подкрепят.
– Абсолютна грешка на ГЕРБ бе да предлага отново Цвета Караянчева за председател на парламента, след като се знае отношението към нея, предизвикано от лидера й и затвърдено от рабатата й в предишния парламент. Унижение е, след като бе отхвърлена от залата, Караянчева да бъде предложена повторно за зам.-председател на парламента.
– Сформира се конституционно парламентарно мнозинство от трите партии на протеста, плюс БСП и ДПС, което изключва ГЕРБ и може да приеме абсолютно всички предложения на протеста от лятото на 2020-а и да въведе исканите промени. Беше даден знак, че е възможно взаимодействие по конкретни теми в един фрагментиран от шест групи парламент.
– Връщане към парламентаризма е една от основните заявки на новия парламент, което означава зачеркване на всички правила и вредни практики, които въведе 43-ото Нардно събрание. Първа по важност задача е завръщането към традицията на функциониращ парламент, който да контролира изпълнителната власт, вместо да ѝ се подчинява.
– Премиерът Борисов направи груба грешка като отказа да внесе лично в Народното събрание оставката на правителството, което е прецедент в парламентарната демокрация. Това е проява на политическа слабост, скрита зад поредна демонстрация на високомерие, която ще бъде наказана. Неглижирането на парламента от страна на Борисов и унизителното поведение на ръководството на предишния парламент отприщи едни от най-сериозните критики на опозицията и на протестиращите граждани. Лидерът на ГЕРБ изостави своите депутати, като се отказа да им вдъхне кураж и самочувствие в новата за тях ситуация.
– Макар и първа политическа сила, възходът на ГЕРБ свърши. Цифровото изражение на победители се разминава с реалното отношение, демонстрирано към тях – ГЕРБ не са моралните победители. В парламента ГЕРБ е „токсична“ партия, с която никой от другите политически сили не иска да си говори дори. Бившите управляващи са в озолация. Избраните за депутати министри вече осъзнават какво се е случило след 10 години във властта. Това е нова ситуация за тях, с която тепърва трябва да свикват. Твърденията им, че са победители на изборите и са незаобиколим фактор, се изпариха в парламентарната зала. Всички гласувания в първия ден на 45-ото Народно събрание показаха, че ГЕРБ стават „излишни“ в този парламент, който може да състави мнозинство без тях по всеки въпрос и да приеме всяко решение срещу тях. Ситуацията напомня на 1997 година след краха на Жан Виденов, когато БСП беше неглижирана от т.нар. „реформаторско мнозинство“ на 38-ия парламент.
– Настроенията сред политическите сили издават, че партията на Трифонов „Има такъв народ“ ще успее да състави правителство с ограничен хоризонт и с няколко ясни цели, която ще получи подкрепа от БСП и ДПС. Най-важната задача се очертават поправките в Изборния кодекс, за каквито настояват всички партии, с изключение на ГЕРБ, и които ще позволят възможните предсрочни избори да се състоят по различни от досегашните правила – дистанционно гласуване, повече секции в чужбина, активна регистрация за изчистване на избирателните списъци, видеонаблюдение при броенето на резултатите и др.
– Приоритетите, около които се обединиха противниците на досегашното управление са: ваксинационна стратегия срещу COVID-19, мерки за преодоляване на икономическите последици за бизнеса и гражданите и спешно преработване на Плана за възстановяване и внасянето му в ЕС.
– Увеличава се тежестта на президента Радев, който се ползва с подкрепата на партиите на протеста, а чрез тях той може да влияе върху политическите процеси в страната.
– Нови избори ще има и те ще бъдат по нови правила, които ще налеят нова енергия на протестните формации.
Източник: http://epicenter.bg