Ето цялото интервю на Полина Паунова с Лозан Панов пред „Свободна Европа“, което взриви десницата.
– Защо решихте да се кандидатирате за президент?
– Съвсем нормално и логично е, когато в продължение на години си водил битки, да усещаш своето безсилие на ниво Висш съдебен съвет, колкото и неразбираемо това да звучи за вашите слушатели и зрители. Това е нормална стъпка, за да може чрез други средства да се продължи битката за независима съдебна система, срещу проблемите от тази система, които рефлектират върху хората и изобщо за всичко онова, което на този етап виждам, че не се е променило.
– Само независима съдебна система обаче ли е целта на влизането Ви в президентската надпревара? Тъй като президентската институция предполага много по-голям поглед от подписването на указите за „Тримата големи“.
– Не, разбира се. Президентът има много важни функции по отношение на международните отношения, по отношение на сигналите и всичко онова, което дава като послание към хората. Казвам го, защото секторът съдебна система е много тесен, хората дори не разбират полицията дали е в съдебната система.
– Как не разбират, че полицията не е в съдебната система?
– Не разбират.
– Ако има неразбиращи – полицията е извън [съдебната система].
– Да, без съмнение и ако има неразбиращи – прокуратурата е в съдебната система. Освен това всичко, което се случва в нея, рефлектира върху живота на всеки. Понеже ние съдиите сме свикнали да говорим за независимост, аз ще направя една по-различна крачка – нека да кажем честност и нечестност. Мисля, че е малко по-разбираемо. Не е честно това, което се случва да прави едни хора по-богати, а други да бъдат не толкова богати. Не е честно, когато си в бизнеса, един конкурент, чрез ресурсите на държавата, да има няколко стъпки пред теб. Изобщо много нечестности има в нашето общество и пътят е да се казват на хората тези истини, а не да се прикриват.
– Това, което казвате, звучи добре, но какво общо има президентската фигура с честното и нечестното? Какво може да направи президентът по това?
– Президентът не е брошка върху парламентарната република. Президентът може да остойности тази институция, за да може да предаде онези важни послания към представители в парламента да тръгнат в посока, която касае актуалните проблеми в една държава.
– Как?
-Аз ще го илюстрирам с пример, който мисля, че добре познавате. „Цумгейт“ и „Двете каки“. Съжалявам, че се връщам толкова назад във времето, но „Двете каки“ бяха в периода, в който президент беше г-н Плевнелиев. Две години от мандата ми като председател на Върховния касационен съд бяха в неговия мандат, след което 5 години мандатът на г-н Радев съвпадна с моя мандат.
– Само да уточним за „Двете каки“ и „Цумгейт“.
– Точно така. Винаги се налага да припомняме някои обстоятелства, защото като че ли тази къса памет и връщането назад, ни се къса, за да не видим къде са ни грешките. „Двете каки“ бяха записите между един съдия на високо място – ръководител на Софийски градски съд и друг съдия, които говореха за отношенията между главен прокурор и министър-председател, който нарежда на главния прокурор, ще използвам думите от записите, „да опраска“ определен съдия. С други думи обобщено, изпълнителната власт влияе на съдебната власт.
– Президентската институция къде е тук?
– В този момент, когато това се случи, се пренесе всичко на ниво Висш съдебен съвет и имаше основание да се коментират тези теми, аз се опитах пред президента Плевнелиев да обобщя защо Висшият съдебен съвет не би извършил една обективна, задълбочена проверка. И се обърнах към него – той, с оглед на неговата компетентност и правомощия, да я направи. Не виждам някъде в законите и конституцията това да е забранено. Не, не срещнах разбиране от него.
Няколко години по-късно се случи казусът „Цумгейт“. Става дума за среща между главен прокурор…
– Цацаров, политик от БСП и издателя на в. „Сега“.
– Ситуацията е сходна: имаше пълно основание да се търси отговорност на г-н Цацаров, започна се отново от Висш съдебен съвет, там това не се случи по същия начин, както това не се случи в предходния Висш съдебен съвет.
– Ще стигнем до детайли по вашите виждания за съдебната система, но първо да уточним няколко, според мен, важни за зрителите неща. Вие се кандидатирате като независим кандидат-президент след поканата от „Правосъдие за всеки“. Нали така?
– Точно така.
– С какво усещане като магистрат поехте подкрепата на „Демократична България“? Тъй като Вие и тук, в началото на нашия разговор, акцентирахте върху независимостта на вашата професия. Не Ви ли смущава, че Ви подкрепя партия?
– Винаги съм се запитвал защо един съдия, дали изобщо един съдия може да направи такава крачка. Необходимо ли е? Защото ние в крайна сметка сме независими и деполитизирани. Но както вече Ви казах – когато усещаш безсилието като председател на Върховен касационен съд, цялата тази медийна институционална атака по всички фронтове с основната идея не нещо друго, защото председателят на ВКС няма много правомощия, а просто да те накара да замълчиш. И тъй като от дълго време не съм го правил, реших, че начинът, по който актуалните теми могат да бъдат поставени на масата, е чрез тази стъпка. И оттук нататък…
Моята кандидатура е от Инициативен комитет, в който има независими хора, свободни хора, които не са политици. В моето първо изявление при обявяване на кандидатурата, аз се обърнах към всички свободни хора. Напълно логично и нормално е „Демократична България“ [да ме подкрепи], която в този момент е единствената политическа сила, която е дала ясни послания по отношение на съдебната реформа.
– Но политиците от „Демократична България“ не са във вашия Инициативен комитет. Това търсен ефект ли е? Имам предвид, че във вашия Инициативен комитет са подчертано граждани и когато обявявахте номинацията си…
– Изрично го заявих, че няма политици, да.
– Как ще финансирате кампанията си и разчитате ли на „Демократична България“ за това? След като пък не искате да се обвързвате с подкрепа заради магистратската си независимост, откъде ще дойдат парите?
– Така или иначе вече кандидат-президентска двойка е регистрирана, така че оттук нататък Инициативният комитет, който ме издига и щабът, който ние сме сформирали, предстои да се срещне с щаба на „Демократична България“. Така че предстои такава среща, която включва въпроси, включително и по отношение на финансирането.
– Тоест Вие ще очаквате финансиране от тях?
– Ще очаквам разговори на тази тема. Ще очаквам, разбира се, по отношение на посещения в различни градове, да видим къде могат да се намерят допирните точки и как да се осъществи кампанията по един нормален начин, а тя е в самото начало.
– Само да изясним. Значи не е допустимо те да ви издигат, но е допустимо да ви финансират, така ли?
– Смятам, че при общи мероприятия в определени градове, могат да бъдат заедно, но не казвам, че това се отнася за финансирането. Но така или иначе двата щаба предстои да се срещнат, за да може да се уточнят тези въпроси.
– Как си обяснявате, вчера предполагам сте видял, излезе едно изследване на „Алфа Рисърч“, според което Вашата подкрепа е малко над 8% на този етап. Социолозите от „Алфа рисърч“ казват, че тя може да се увеличи в кампанията. Но не мотивирате целия електорат на „Демократична България“, една четвърт от него казва, че на този етап ще гласува за настоящия президент Румен Радев. Как си обяснявате това, че не сте припознат от този електорат?
– Първо ще кажа, че самото изследване е направено в период, когато все още моята кандидатура не беше известна и овен това не виждам вътре в това изследване например и новата кандидатура за президент на г-н Карадайъ. Така че това е самото начало на кампанията, аз бих наблегнал на потенциала, който може да се развие в третия кандидат. И още нещо, виждам една промяна: в началото се говореше за това, че ще има един титуляр, избран на първия тур. Сега вече се коментира за малко под 50% за този кандидат от една страна. От друга страна, пак казвам, това е все още началото на самата кампания.
– Не Ви ли притеснява, че отварянето на фронт срещу настоящия президент Румен Радев – Вие в две Ваши участия в доста сгъстено време го нарекохте фалшив герой – та не Ви ли притеснява, че ще отблъснете хора, които потенциално биха Ви припознали като кандидат, защото атакувате човека, който те пък припознаха като борец срещу мафията от миналата година насам.
– Връщайки се назад, борбата срещу мафията няма фронт от година и половина. Мафията, сега е модерно да се говори за мафията, но тя си имаше своите корени в завладяването на държавата. И това беше процес, който не е от година и половина-две.
– И за това ще говорим.
– Това е акцент.
– Разбира се, това е важен акцент откога се завладява България, защото това е акцент във всичките Ви изяви до момента. Но само да кажете не се ли притеснявате, че така отблъсквате потенциални Ваши избиратели, от чисто политическата страна на този въпрос?
– Мисля, че истината е важна. Дали имаме способност да я чуем, това вече е друг въпрос. Но аз казах за честност, нека да бъдем честни за събитията и тяхната последователност, ако говорим за мафията и за овладяването на държава.
– Говорим за избирателите.
– Избирателите би трябвало да избират не само с очите си, но с аргументите. Дано те достигнат до тях.
– В това студио Томислав Дончев, заместник-председателят на ГЕРБ, каза, че биха Ви подкрепили, ако Вие останете в битката за балотажа. Как се отнасяте към подкрепа на ГЕРБ към Вас?
– В началото на кампания, която все още дори не е започнала, приемам подобно послание като опит да се измести фокусът. А преди това, на предишния ден пък, виждате ли, моето име беше дори спрягано за главен прокурор.
– Но не от тях.
– Но не от тях. Така или иначе, веднага след номинацията. Която се случи в събота, в понеделник имаме изявление, което пак е политическо, в което се представя Лозан Панов като главен прокурор, а пък във вторник след това вече започват и някакви предложения, които приличат на някакъв политически пазарлък.
– Навеждате ме на една мисъл, като казахте за предложението, което се появи за главен прокурор, как се виждате след президентската кампания? Засега сте трети и има вероятност да не станете президент. Ако не станете президент, ще се върнете ли в съдебната система, господин Панов?
– По този въпрос не мисля в момента, аз имам да печеля избори.
– Добре, а мислите ли, щом сте така центриран в изборите, това означава ли, че може да видим след изборите нов политически проект около Вас?
– Това също не е тема, по която съм мислил.
– Но не го отхвърляте като вариант?
– Не мисля, защото, пак казвам, във всички случаи един юрист има своето място под слънцето, казвал съм го и преди това.
– Така, но от коя страна под слънцето? Под сянката на политическия чадър или под друг тип заслон, защото човек може да се приюти на различни места?
– Казахте под сянката или друг тип политически заслон – защо не просто като свободен човек, който не е под сянка или под чадър, а под самото слънце?
– Защото трябва да работите нещо, нали? Затова Ви питам връщате ли се, тоест смятате ли да се върнете в съдебната система?
– Това е отворена възможност. Ще цитирам господин Магдалинчев, който във всички случаи не е от най-така..
– Не Ви е от феновете?
– Да, Вие го казахте, точно така, да кажем, че не ми е от най-големите фенове. В момента, в който и той научи за номинацията, веднага в понеделник отговори на няколко въпроса. Първо, дали мога да участвам, той каза да, това е негово право. Второ, дали мога да ползвам отпуск или трябва да си подам заявление за напускане на системата – и всъщност отговора, който Вие очаквате, дали пътят към съдебната система си остава отворен: да, той си остава отворен. Заяви го дори той като човек, който не е мой фен, както казахте.
– Така, а пътят към политиката?
– Пътят към политиката, отново казвам, по този въпрос не съм мислил. Влизането в политиката с моята кандидатура е с мотивите, съображенията, които ви казах.
– Ако тръгнете към политиката, така без да сте мислил, като част от „Демократична България“ ли се виждате след президентските избори или като човек, който води самостоятелна, отделна битка?
– Моята битка до този момент е била с хора, които са били съмишленици. Във Висшия съдебен съвет, ако си спомняте, един немалък период от време се говореше за „Великолепната шесторка“. Впоследствие вече станахме трима, с тази прогресия не знам как би могло да се стигне донякъде.
– То вече даже няма трима. Вие сте тук.
– Така е, така е. Това, което казвате, го споделям също. И въпреки това човек винаги може да намери свободни хора, които са съмишленици.
– Приоритетите Ви в предизборната кампания.
– Нека да започнем с това, което пише в Конституцията по отношение задълженията, правата и правомощията на президента. Президентът засяга един много важен въпрос, свързан с външна политика. Мисля, че това също е акцент, важен за самата кампания.
– Позицията Ви за Македония в този смисъл?
– Ще посетя Македония и искам да разговарям с хората там – не с политиците, не с това, което те самите казват един на друг, а с хората. Искам да разбера как се отразява това политическо говорене на самите хора. Как те самите го изживяват.
– Нали знаете, че то много зависи човек с какви хора разговаря. Тоест политическата работа е да окрупнява. Затова Ви питам как виждате, как трябва да се позиционира България в момента?
– Има политици, които не окрупняват, а напротив – разделят. Аз определено смятам – като кандидат за президент, трябва да чуя хората, които мислят по-различно. Искам да чуя хората за това, какво тях ги боли. Не е важно аз какво чувстват. Важното е какво те чувстват.
– Аз не Ви питам Вие какво чувствате. Аз Ви питам каква трябва да бъде позицията на България, което е различно.
– Нека да се срещна с хората…
– С хората в Северна Македония?
– Да, хората, които припознават България като тяхна родина. Нека тогава, аз ще застана пред Вас и ще разкажа искрено какво съм чул, какво съм видял и каква е моята позиция.
– Позицията на България спрямо Русия каква трябва да бъде?
– Тук вече аз съм категоричен.
– Ако ще ходите до Русия, за да питате хората…
– Не. Не защото времето не стига, а защото във всички случаи имам изградена позиция по този въпрос. Вече имах възможност няколко пъти да го кажа. България отиде и влезе в Запада. Да, категорично казвам, че България е западна страна на ниво ценности. Какво означава това, хората смятат, че това са някакви празни думи. И все пак един авторитарен режим, в който се нарушават права, смятам, че по отношение на тези действия човек трябва да бъде категоричен. Смятам, че България като страна, която се намира в Европа, трябва да има ясна и категорична позиция. Смятам, че е доста колеблива с различни сигнали, които се подават. Мисля, че трябва да бъдем малко по-категорични.
– Кои сигнали бихте премахнал от подаваните до момента по тази тема?
– Например темата с приобщаването на територия към Русия. Смятам, че там сигналите бяха малко различни. И помислете, ако някой откъсне част от България и не последва никаква подкрепа по отношение на нас и ако действията, които са насочени в една такава хипотеза са свързани с определени мерки, търговия, убедени политически послания, смятам, че това на самите нас…
– Затова обаче има санкции.
– Точно така. И мисля, че по отношение на тези санкции ние трябва да бъдем абсолютно категорични.
– Вие смятате, че не сме?
– Да, смятам, че не сме. И тук трябва да бъдем категорични, защото в едни такива отношения между велики сили, като говорим за Русия, тя е една такава велика сила, определено смятам, че достойнството на един народ се гради и на това как ти ще отстоиш достойно една такава позиция. Макар и да сме малки.
– Понеже започнахте отговора си, като Ви попитах за това как виждате бъдещето напред, казахте за правомощията си и за Конституцията на републиката, всеки юрист стъпва винаги на това. Особено когато става дума за…
– Така е, все някой казва според мен конституцията в каква посока се цели… Аз съм свидетел на една промяна на конституцията. Тя беше също съпътствана от голямата идея за реформа на съдебната система. Съжалявам, но нищо не се случи, тази реформа не доведе доникъде.
– Понеже говорим за конституцията, сега искам да Ви прочета един Ваш цитат, който е от миналата седмица във Вашето интервю при колегите от бТВ. Там в смисъла на това, че президентът подписа указа за назначаването на главния прокурор от втория път, той първия не го подписа, Вие казвате следното: „Президентът формално изпълни своите задължения, а какво бих направил аз – не бих подписал указа за назначаването на главен прокурор. Да, това би довело до нарушаване на конституцията или такъв извод. Да, това би довело до моя импийчмънт или оставка, но в този случай президентът избра себе си пред това да запази народа си.“ Вие какво казвате – че бихте нарушил конституцията в името на това да пазите народа си, така ли е?
– Кое е по-важно, това да пазиш поста си или народа си?
– Или върховенството на правото. Вие като юрист често се обявявате за върховенството на правото. Когато един кандидат президент каже, че възнамерява да наруши основния закон на държавата, целесъобразно, защото не харесва някого, това не може ли всъщност да прерасне в нещо много по-голямо? Да се оправдава нарушаване на закона и Конституцията? Без значение какви са целите на това.
– Знаете ли, на тези постове човек страда от това, което не е направил. Темата съдебна система и по-скоро правомощията на главния прокурор също не са от година и половина. Нека да се върнем назад във времето. Това беше и причина да не се затваря главата Правосъдие и вътрешен ред. Нека да си спомним решенията на Европейския съд по делото „Колеви срещу България“ и много други решения, които сочат за сериозен проблем точно в тази част от съдебната реформа. Затова се върнахме. Затова се върнахме 2015-16 година към промяната на Конституцията. Тогава беше исторически компромис, ако си спомняте този период.
– „Историческият компромис“ дори не беше гласуван.
– Точно така. И в крайна сметка не се случи нищо.
– Добре, само да ми отговорите на това, което Ви питах.
– Да, веднага Ви отговарям.
– Стоите ли още на тази позиция?
– Категорично стоя на нея и обяснявам защо.
– Тоест не виждате проблем президентът да нарушава конституцията.
– Не. Казвам, че няма срок, в който президентът да подпише указ за назначаването на главен прокурор, върнат втори път по предложение на Висшия съдебен съвет. При това положение, само моля да ме изслушате, ако в Конституцията не е посочено какъв е този срок, това означава, че президентът може или веднага да го подпише, както впрочем се случи, или да изчака период от време. Само ще кажа, че мандатът на г-н Цацаров в този период изтичаше. Когато г-н Цацаров вече не е член на ВСС, тогава вече в прокуратурата, в която има много достойни хора, можеше да се случи така, че да се премине към процедура и съответно достойни прокурори да не гласуват.
– Това беше финалът на процедурата, как можеха прокурорите да…
– Нали не се съмняваме, че в прокуратурата има достатъчно достойни прокурори?
– Не се и съмняваме.
– Според мен във ВСС също можеше да се случат много събития без участието на г-н Цацаров, защото като човек, който го е подкрепил, човек, който го е номинирал, човек, който беше казал „Това е човекът! Ако трябва ще гласувам и три пъти за него“, така че във всички случаи без тази хватка на действащ главен прокурор нещата можеха да имат и друг проблем.
– От г-н Цацаров ли започва завладяването на държавата, г-н Панов, защото, като започнахме разговора, Ви казах – това е ниша във всичките Ви изяви: за завладяната държава и мафиотизирането. От Цацаров ли започва, по-далеч ли са корените, как диагностицирате Вие?
– Не мисля, че започва оттам. Мисля, че това беше процес, в който именно бездействието, мълчанието доведоха до постепенното завладяване на институции и съответно сектори.
– Т.е. от по-назад във времето, не е Цацаров вододелът?
– Не, не. В никакъв случай. Целият този модел на създаване на личностен конфликт между мен и г-н Цацаров или между мен и г-н Гешев, това води до други изводи. В момента, в който се водят дебати, в момента, в който се разговаря, хората излагат аргументи, а всичко изглежда като нещо нормално. А когато започва с „ама те имат някакъв личностен конфликт помежду си“ това вече променя дебата, дебатът свършва. Винаги съм давал пример със ситуацията в една етажна собственост: когато съседите спорят дали да си платят асансьора, например – докато водят диалог всичко е наред. И може да се очаква решение. В момента, в който се хванат за косите съседите и започнат да се обиждат решение няма, дебатът ескалира във форми, които не дават възможност за вземането на решение.
– Да ви върна малко назад във времето. Г-н Цацаров твърди, че е човекът, който Ви е убеждавал да се включите в конкурса за ВКС.
– Нещо повече той каза, че на него се дължи тази грешка…
– Каза, че е виновен. Първо: убеждавал ли Ви е, защото назад във времето и Вие сте казал подобно нещо? И как ви убеждаваше?
– Няколко пъти вече съм го казвал – председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и г-н Цацаров бяха хората, които поискаха с мен среща и предложиха да си помисля дали бих искал да участвам като кандидат за ВКС.
– Защо смятате, че са се спрели на Вас?
– Това е въпрос, който на тях трябва да зададете. Във всички случаи г-н Цацаров заяви, че негова е вината за това нещо.
– Вие с г-н Цацаров не се познавате от този момент, нали така?
– Не се познавахме от тогава. Да.
– Тъй като вие самият казвате, че проблемите са започнали преди Цацаров, ще ви върна през не много далечната 2011 г., когато двамата членове на ВСС – Галина Захарова и Капка Костова подават оставка.
– Мотивът беше свързан с избора на председател на Софийски градски съд.
– Избора на г-жа Владимира Янева за председател на СГС, участничка после в т.нар. „Двете каки“. Тогава мотивът на напусналите две съдийки е, че тя е близка семейна приятелка на тогавашния зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. След като те напускат ВСС, съдиите бойкотират новия избор на двама членове за овакантените места във ВСС. Вие обаче, заедно с г-н Цацаров, влизате в комисията, която ще назначи съдии на овакантените места. А местата са овакантени като демонстрация срещу политическа намеса в съдебната система. Как ще обясните тези си действия?
– Комисията е част от самата процедура за избор на представители. После следват други процедури за избор на други двама, нови членове.
– Да, разбира се, но съдийската общност бойкотира този избор. И казват, че не искат да избират нови двама членове, които да участват във ВСС заради политическите обвързаности. Но вие, г-н Цацаров, Марио Димитров от ВАС влизате в тази комисия. Всъщност така не застанахте ли срещу своите колеги?
– В тази процедура има излъчване на представители от съответните съдии. Тогава все още изборът не е както сега един съдия – един глас. Така че съдиите са изпратили в този формат свои представители.
– Но по това време, г-н Панов, има едни съдии, които протестират и другите, които според Георги Колев „изпълняват дълга си“. А пък вие преди малко казахте, че бездействието и мълчанието води до завладяване на държавата. Чувствате ли съучастник в бездействие и мълчание през годините в съдебната система? Питам Ви, защото след като бяхте избран за председател на ВКС от мнозинството на ДПС, както пишат колегите от „Капитал“, Вие рязко се разграничихте от мнозинството, но пък преди това не сме Ви свързвали с противопоставяне на системата, която наричате завладяна.
– Винаги съм казвал „по делата съдете, а не по думите“.
– Именно за дела говорим.
– Важно е какво е направил човекът. Като казахте съдия Галя Захарова стана част от моя екип като заместник-председател на ВКС. Съдия Костова, която вече не е част от състава на ВКС, пък беше моята номинация за председател на отделение в Наказателна колегия на ВКС.
– Разбира се, но това напред в годините. Аз ви питам за 2011 г, когато е едно от първите особено значими противопоставяния от страна на съдиите на политическото вмешателство в съда. Много показно, медиите се занимаваха с това. С бойкота от страна на останалите съдилища.
– Аз отново казвам, например по отношение на Вас – казват, че сте били от „Телеграф“. Това означава ли, че…
– В „Телеграф“ не съм била, била съм в „Монитор“, около една година. И съм описвала много детайлно какво се е случвало там, а всички текстове мои във в. „Монитор“ са подписани и може да се види какво съм писала.
– Няма значение, „Монитор“ и „Телеграф“ във всички случаи ги свързваме с г-н Пеевски. Но тук не става дума за това.
– Разбира се, точно по времето на г-н Пеевски напуснах.
– Може ли някой да Ви обвини вас в това, че сте човек, който не е свободен и не е независим.
– Всеки може да ме обвинява в каквото иска. Аз не Ви обвинявам, а ви питам.
– Връщаме се пак към делата. Съдете за хората по делата, които са свършили, по това, което са направили. Мисля, че това е най-важното.
– За още нещо ще ви върна назад във времето: когато ви избират за председател на ВКС. Тогава становищата на съдиите от СГС, ВКС, апелативен съд, районен съд – те са в подкрепа на кандидатурата на г-жа Павлина Панова. Тя беше и се смяташе за съдийската номинация. А вие се смятахте за алтернативната номинация. Становището във Ваша подкрепа тогава е едно – на НПО „Юристи срещу корупцията“. То подкрепи Иван Гешев за главен-прокурор. Как си обяснявате това? И като алтернатива на съдийската номинация ли бяхте издигнат?
– Пак трябва да се върнем към контекста на събитията. Към онзи момент нямаше общо събрание, респективно пленум на ВКС, пред който самите кандидатури да бъдат изслушани и да се гласува „за“ или „против“.
– Да, но има становища, не говоря за общо събрание.
– Това се случи след като имаше заседание по покана на съдиите на ВКС, както на г-жа Панова, така и на мен като кандидат. Определено смятам, че беше към края на 2014 г. Тогава на този пленум присъстваха съдии от ВКС, които не са гласували подкрепа нито за единия кандидат, нито за другия кандидат.
– Бързи няколко въпроса, които са силно политически. Първо – за кого ще гласувате на изборите? Не говоря на президентските, на парламентарните?
– Ще гласувам за онези формации, които ме убедят в политиките, които изповядват.
– Т.е. досега не сте убеден, така ли?
– Досега не съм чул платформите на тези политици, които се явяват на изборите.
– Повечето формации извън новите, които се явяват, извън „Продължаваме промяната“, твърдят, че запазват платформите си. Те са се явявали с тях на два избора до момента, така че би следвало да ги познавате. т.е. Вие чакате „Продължаваме промяната“ ли?
– Не всички, защото имате и нова формация, която тепърва предстои да оформи своята доктрина.
– За „Продължаваме промяната“ ли говорите?
– Нека да видим те какво ще измислят като програма. Аз ще се насоча към онези формации, които имат ясна визия по отношение на промяната, свързана със съдебната реформа. До този момент аз виждам една формация, която категорично стои на идеите за реформи на съдебната система, която ги е артикулирала много по-дълго, отколкото всички останали. Същевременно виждам и формации, които по тази тема изобщо по никакъв начин не комуникират или твърдят, че такава промяна не е необходима.
– Тази формация „Демократична България“ ли е или пък „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, които също така артикулират темата със съдебната реформа?
– Аз мисля, че темата със съдебната реформа пак не е проблем от година и половина-две, а от много по-дълго време. Казах своето мнение по отношение на исторически компромис и защо смятам, че той не доведе до някаква съществена промяна, но така или иначе до този момент има една формация, която е абсолютно константна и поддържа своята теза за съдебна реформа.
– Добре, Вашите опоненти… Вие няколко пъти казахте, че ДПС може да участва с повече от един кон. Кои са конете на ДПС в състезанието?
-Накратко ще изредя определени факти и обстоятелства. Г-н Пеевски го нямаше по никакъв начин известно време. Той мистериозно изчезна, сега изведнъж мистериозно се появи. Появи се в ДАНС. Това е държавна агенция, която най-малкото трябва да посочи публично каква е причината той да бъде в ДАНС.
– Те мисля, че качиха нещо на сайта си.
– Какво точно казаха?
– Качиха, че са провеждали беседа, мисля, че за „Досиетата „Пандора“. Не мога да цитирам със сигурност.
– В никакъв случай не оспорвам това, което са казали, но кога се е случило това. Ние видяхме появата на г-н Пеевски, видяхме и много медии. Значи, че някой ги е информирал. Но това е едното събитие, следващото събитие – той отново се връща с пост и предложение за кандидат. И включването съответно на г-н Карадайъ като кандидат за президент.
– Така, това е официалната номинация на ДПС. Може ли да кажете кои са другите, защото казахте, че може би участват с повече от един кон?
– Аз вече споделих аргументите си по отношение на г-н Герджиков и обосновах защо смятам, че има връзка с ДПС.
– „Новото време“.
– Да го кажем още веднъж – „Новото време“ е ДПС в НДСВ. Припомням само, че г-н Пеевски беше в младежката организация на НДСВ, впоследствие вече дълго време е в парламента с кандидатурата на ДПС.
– Вие виждал ли сте се някога с г-н Пеевски?
– Не, с него не съм се виждал никога.
– А с г-н Борисов?
– С г-н Борисов съм се виждал нееднократно във връзка с темата пак за конституционните промени и за това, че когато се правят такива промени, те изискват съдействието на трите власти. Това беше един много дълъг път и всъщност историческият компромис и всички останали действия и последствия показаха, че не е имало никакви ясно и категорични идеи да се променя съдебната система. Дори тогава, когато неговият министър в парламента защитаваше тези промени, г-н Борисов тогава играеше мач.
– „Неговият министър“ – имате предвид Христо Иванов във второто правителство на Борисов?
– Да, да, и последвалата оставка на г-н Иванов. Така че за мен определено не е имало сериозни намерения за промяна на Конституцията. Сега в момента темата съдебна реформа отново е част от предизборните идеи, което доказва, че никой не е искал да прави сериозни промени в системата.
– Бихте ли си сътрудничили някога с ГЕРБ? Бихте ли приели тяхната подкрепа на фона на всички Ваши думи, че ГЕРБ се месят в съдебната система?
– Аз не бих приел подкрепа от никой, който заявява, че ще се меси в съдебната система.
– Те не заявяват това, те казват, че тя е независима.
– Дали е така обаче наистина? Дали това, което се казва, че е независима, е всъщност независима?
– Не бихте приел подкрепа от ГЕРБ, така ли?
– Тези примери, които дадох с г-н Цацаров, с главния прокурор, с вота от Висшия съдебен съвет (ВСС) от политическата квота, между която са членове също и номинации от ГЕРБ. Смятам, че тази идея за независимост добре обслужва тази теза, но така или иначе със самите действия, които са вътре и в самия ВСС, определено сочи, че това не е така.
– Подкрепа от ГЕРБ дали бихте приели?
– Оттук нататък аз бих се насочил към свободните хора, които са навсякъде – не само в ГЕРБ, такива има във всяка една формация.
– Аз Ви питам – ако има политическо решение на ГЕРБ, свободните хора и гласоподавателите на една формация са едно, политическите органи на партиите взимат решения, които съобщава – така се дава партийна подкрепа, бихте ли приели такава подкрепа или бихте я отказали? Г-н Дончев каза, че вие може да откажете такава подкрепа.
– Това е едно предложение за прегръдка, което звучи задушаващо. И в този смисъл, пак Ви казвам, преди да е започнала кампанията, ставам център на оферти, които се правят от различни политически формации.
– Пак няма конкретен отговор. Бихте ли приели подкрепа от ГЕРБ или не?
– Казвал съм го вече нееднократно – хората, които гласуват за ГЕРБ, има такива избиратели, сами си решават какви политически послания ще изпратят техните лидери – това е решение на техните лидери, но във всички случаи по категоричен начин заявявам, че по този начин самото достойнство на хората, които симпатизират, вярват в тази идея, за мен се накърнява. Защото тези хора не са някакво стадо, което да се премести от една кошара в друга кошара. Тези хора имат право на самостоятелно мислене.
– Никога преди това, просто когато говорим за политически решения, партиите едва ли разглеждат твърдите си ядра като стадо и едва ли социолозите мерят стада. Когато една партия изрази подкрепа за някого, се предполага, че твърдият електорат на тази партия следва това политическо решение, затова Ви питам – ако ГЕРБ или ДПС изразят подкрепа към Вас, Вие как ще се отнесете към тази подкрепа, ако тя е на политическо равнище?
– Ако аз симпатизирах… казвате – имаме твърд електорат, аз не мисля, че тези гласоподаватели са партийни членове. Казах вече няколко пъти – бих се обърнал към тези, които се чувстват свободни, на които не можеш да им кажеш – гласувай за този, гласувай за онзи.
– Последно. Ако сега Вие бяхте президент, представяме си това, за какво щяхте да работите – за съставяне на правителство в рамките на предишните два парламента, които видяхме, че си отидоха безславно или за нови, предсрочни избори и изчистване на политическата картина?
– Липсата на действащо правителство в този период само задълбочава проблемите в държавата. Смятам, че в това отношение президентът Радев не положи онези необходими усилия на президентската институция, да може хората да постигнат помежду си разговори, дебат и да постигнат съгласие.
-Т.е. трябваше Радев, това го отчитате като грешка, да посредничи за създаване на правителство?
– Категорично го заявявам.
– Да, ама с кого? Те гласовете бяха ясни. Трябваше ли да включи ГЕРБ и ДПС в тази работа?
– О, веднага Ви казвам. Очевидно сигналите, които и сега се подават към ГЕРБ, те не признават този катарзис на г-н Борисов и елита на ГЕРБ, но пък смятам, че пътят за формирането на коалиция преминава през много разговори.
– Не трябва да бъдат изключвани априори, така ли?
– Не, не, казвам, че можеше да се направи нещо друго. Бих се насочил към най-малкия. Защо най-малкия? Най-малкият е този, който може да намери допирни точки между всички останали. Най-малкият беше „Изправи се! Мутри, вън!“ и те декларираха още преди явяването на изборите, че те няма да работят с ГЕРБ и ДПС. Това поставя въпроса за мнозинството в предишните парламенти.
Но те можеха в едни разговори и дебати с останалите участници в парламента да проведат тези разговори и да намерят допирни точки.
– Трябваше ли ГЕРБ и ДПС да бъдат поканени?
– Когато в парламента имате различни формации, мисля, че и ГЕРБ, и ДПС трябваше да бъдат поканени. Защо? Защото всеки един от тези играчи в политиката може да представи своите идеи и да намерят също така допирни точки. Те може да са малко, но те трябваше да бъдат намерени – да се извърви пътят към нормалния парламентаризъм – дебат, сформиране на правителство и една изпълнителна власт, която да работи в полза на хората.
– С ГЕРБ и ДПС ли?
– Ако не е възможно, с тях също са възможни варианти на коалиция. Има държави, в които този период, който в момента изживяваме, те са го изживели много преди това. И въпреки това отново има изпълнителна власт – без значение дали е стабилна или не е стабилна, така или иначе това е в полза на всички ни.
Източник: http://epicenter.bg