Ясно е, че нашият премиер е лека кавалерия, кой очаквате да го посрещне в САЩ – президентът ли?
Как да посрещнат министър-председател, който хваща грип, когато във Вашингтон се закашлят?
Ако за това, че ще предадеш националното си достойнство като народ и като държава, ще получиш по-скъп газ, това е сделка „кон за кокошка“
– Как си обяснявате визитата на Кирил Петков във Вашингтон? Прави впечатление, че като премиер той е посрещнат на много ниско ниво.
– Каквото нивото на премиера, на такова ниво го посрещат. Американците си имат собствена политика, понякога тя не ни харесва като в случая с опитите да ни притискат за Република Северна Македония. Но те си правят много добър анализ кого канят и за какво го канят. Едва ли е публична тайна, че нашият премиер е лека кавалерия, кой очаквате да го приеме – президентът ли? Естествено, че ще го приеме някой служител на ниско ниво. Нали помните, че Байдън го спомена в едно свое изказване м.г. През август и с това беше даден стартът на проекта „Продължаваме промяната“. Сега дори не се срещна с него случайно дори и в коридора.
– Срещите не се ли организират в зависимост от ранга на госта?
– Защо да е така. Българският министър-председател подобно на много други български политици през последните 30 години се държи като слуга, а не като държавник от суверенна държава. От всичките години, през които се занимавам с политика, съм стигнал до много ясен извод за американците, потвърден от моята лична практика. Когато с тях се държиш като равностоен, а не се хилиш с наведен гръбнак, те те уважават. Когато можеш да им кажеш „Не, тук нашият интерес е различен“, те те уважават. Когато видят, че си сервилен, се държат с теб както се държат тираджиите с магистралките на промоция.
И така правят не само американците.
По времето на социализма, тези, които отстояваха българския интерес пред Москва, може и да не ги обичаха, но ги уважаваха. Тези които цитираха „правата линия на партията“ и се кланяха на портрета на Леонид Брежнев, естествено, че не ги уважаваха.
Какво да очакваме от един министър-председател, който няма собствено мнение? Който хваща грип, когато във Вашингтон се закашлят, как да го посрещат?
– В българската делегация е министърът на отбраната Драгомир Заков. Вие също сте бил във Вашингтон като военен министър и тогава сте били подложени на натиск по темата Македония. Как реагирахте?
– Американците си имат собствена политика и те са подготвени за срещите, които провеждат. Когато аз бях във Вашингтон, темите бяха няколко – за военното сътрудничество между България и Съединените щати, предполагам тя се обсъжда и сега. Другата тема беше Македония и темата с процесите, които се развиват на Балканите, Близкия изток и в региона на Черно море. Но американците знаят кого са поканили и се държат с него според събеседника си.
– Как вие се подготвихте за тези срещи?
– Спомням си, че тогава имахме няколко срещи – в Белия дом със Съвета по сигурността, в Държавния департамент със заместника на Помпео, с военния министър. Аз се бях подготвил, те не очакваха друго от мен, но искаха да се убедят лично. По темата Северна Македония бях категоричен – България не може да прави компромиси със своето национално достойнство като държава и не може да прави компромиси със своята сигурност в бъдеще. Всичко това бях илюстрирал с американски документи от американски автори по темата Македония. И в Белия дом, и в Държавния департамент сложих на масата тези документи и казах „Ето какво са писали американски автори, американски професори по темата Македония в периода 1853 – 1920 г. Ако намерите един документ, в който да фигурира думата „македонец“, а не „българин“, аз ще се извиня публично и ще стана най-големият застъпник Скопие да започне преговори за еврочленство още утре сутринта!“ И когато видят, че си подкован и имаш принципни позиции, хората те уважават и те изпращат с достойнство, а не през задния вход, като слугата, който е получил поръчката и е изгонен да я изпълнява.
– Очаквате ли това да се повтори – и министър-председателят и военният министър да бъдат подложени на подобен натиск?
– За Македония не говорим за натиск, САЩ си имат политика и я следват. Когато ти можеш аргументирано да защитиш българската позиция – и по темата Македония, и по темата за сигурността в региона и си подготвен, се представяш нормално. И когато не само излагаш своите аргументи, но представяш и факти, хората се държат нормално и те уважават. А когато знаят, че са поканили обслужващия персонал не е така. С обслужващия персонал в Щатите се държат не много симпатично. А нашият министър-председател се държи като обслужващ персонал, не като премиер на суверенна държава.
– Много сте критичен към премиера Петков, никакви постижения ли не виждате от негова страна?
– Той много добре се възползва от конюнктурата – войната в Украйна, за да реализира със своите съдружници – аз така ги наричам, не ги наричам политическа партия, защото проектът „Продължаваме промяната“ е един кръг от съдружници и някои техни любовници, нищо повече. Кирил Петков може би ще остане в историята като най-неуспешния и най-смешния премиер на България през последните 30 години, но пък най-добре възползващия се от конюнктурата, товарейки българския народ с допълнителни тегоби, най-вероятно, за да реализира лични интереси. Цялата политика на това правителство е такава – и това, което наблюдаваме по темата за природния газ, и по темата с продажбата на електроенергията – те носят вината и за убийствената инфлация и скока на цените и не им е виновен нито Путин, нито арменския поп.
– Дайте примери.
– Не можеш да обясняваш, че заради руснаците спираш доставките на руски газ, а в същото време още на 8 април ти да си договорил с една посредническа фирма, чийто служител е бил назначеният от теб за директор на „Булгаргаз“, предварително споразумение за доставки на газ. С 35% по-скъпи от тези, които получаваш от „Газпром“. Тук явно става дума за една голяма далавера, не за принципна евроатлантическа позиция. Защото ти си се клел като министър-председател пред Конституцията на Република България, клел си се в Народното събрание да защитаваш интересите на българския народ. А не да го грабиш. Защото това е чист грабеж! Такова нещо, каквото правят тези хора, никой в България не си беше позволявал да прави. И тъй като американците им знаят кирливите гащи, с подобни хора, които можеш да контролираш зарази беззаконията и далаверите, които вършат, се държиш като с обслужващ персонал. Не като с политици от суверенна държава.
– Далавера ли е вносът на природен газ не от „Газпром“, след като от „Газпром“ ни врътнаха кранчето?
– В половин Европа фирмите доставят руски газ, но наш Кирчо е най-големият герой и казва „Не“. В Полша, която също отказа руския газ, ще вкарват пак руски газ, но от Германия на същите цени, но нашето правителство прави далавера и вдига умишлено цените с 35%. На срещата на премиера с представители на бизнеса те му казаха, че цената на газа става непосилна за тях. Петков отговори – няма проблем, ще ви компенсираме. Аз питам с какво? Със заплатата на Кирил Петков и Асен Василев, които бодро ни уверяват, че газ ще има, но не казват на каква цена? Или компенсациите ще бъдат с пари от бюджета, или с пари от заеми? Ако са пари от заеми, ще трябва да ги връщаме всички ние. Т.е., за да направят няколко човека една крупна далавера, само до края на годината България ще трябва да плати допълнително между 800 млн. лв. и 1 млрд. лв., ако цената на газа е с 30% по-висока. Слушам приказките – късат си ризите срещу руснаците. Асен Василев пък каза дори, че ако руснаците ни нападнат, ще получат достоен отговор, питам – с какво? С това, че не вдигнаха заплатите на българските военнослужещи дори с 1 ст., с това, че спряха проектите за модернизация на Българската армия и по изграждането на инфраструктурата за самолетите Ф-16. С какво ще получат достоен отговор – може би с прашки и лъкове със стрели? В последната една година в Министерството на отбраната всичко е спряло – ремонти на бойна техника, модернизация, нова инфраструктура и т.н.
– Как ще управлява Кирил Петков четири години, като се редят скандал след скандал, при които правителството не успява да отреагира адекватно?
– Тези хора нямат никакво намерение нито да управляват четири години, нито да се борят на избори за доверието на гражданите. Те са временно попаднали в политиката, сложени конюнктурно, за да изпълнят няколко външно-политически поръчки, една от тях е темата Северна Македония. И виждате – Кирил Петков върти – суче, въпреки Решението на парламента от 2019 г., въпреки Рамковата позиция на тогавашното правителство от октомври 2019 г., въпреки решението на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Румен Радев от началото на тази година, те се опитват да извършат това национално предателство. Явно, това е задачката, която са получили. Спомняте ли си аргументите на премиера Кирчо от първото му посещение в Скопие – дайте да не гледаме в миналото, да гледаме в бъдещето, да развиваме бизнеса и да имаме изгоди и двете страни. Освен смешната авиолиния София – Скопие, по която се летя един път с осем пътника, какви други икономически перспективи вижда премиерът? Но той говори за икономика, за икономизиране на политиката, за икономически интерес преди всичко. Питам къде е икономическият интерес на България в това да накараш гражданите й да плащат с 35% по-скъп газ? И ти да ги компенсираш с пари от заеми, които ще теглиш и които ще връщаме всичките българи? Тези, които си плащаме данъците в България, разбира се. Защото Кирчо и Кокорчо няма да останат в България и няма да плащат данъци в България най-вероятно.
– Възможна ли е сделка със САЩ – ние вдигаме ветото над Северна Македония, те ни дават втечнен газ?
– Няма как втечненият газ да бъде безплатен. И няма как той да потече още утре. Но да допуснем, че чудото е станало и той потече от утре. Експертите са категорични, че втечненият газ от САЩ не може да компенсира доставките на тръбен газ от Русия за цяла Европа. И в това, че той няма как да е на същите или по-ниски цени, той ще бъде на по-високи цени.
Сделка означава взаимен интерес. Ако предположим, че сделката е пускаме Македония, получаваме втечнен газ, американците печелят, защото се реализира тяхното въжделение Скопие да започне до края на юни преговори с ЕС. Ако получим безплатен втечнен газ, това е условие за разговори по темата. Но ако за това, че ще предадеш националното си достойнство като народ и като държава, ще получиш по-скъп газ, това е сделка „кон за кокошка“. А и когато само единият печели, това въобще не е сделка. А след това ще получиш и нова порция претенции от Скопие за признаване на македонско малцинство.
– Имате ли обяснение защо в делегацията не е външният министър Теодора Генчовска, а заместничката й Велислава Петрова, микробиолог по професия?
– Тя външната политика в Министерския съвет се прави от микробиолози, от разни членове на НПО-та, които цял живот са се финансирали от чужбина и то по проекти, които да маргинализират българската история и българския национален интерес. Това е външната политика на сегашния министър-председател. А и както каза самата Генчовска, в България има две външни политики – едната, която се изработва от ведомството, което се занимава с външна политика – МВнР; и другата външна политика е на премиера Кирчо и неговите съветници, които са поставени лица да изпълнят една – две външнополитически поръчки и нищо повече.
Така че, когато става въпрос за външна политика, един микробиолог е „най-подготвен“.
– Очаквате ли, че до края на май България ще се предаде пред външния натиск да „пуснем“ Скопие в ЕС?
– Очаквам около датата 22 май темата за промяна на позицията ще бъде внесена в парламента за разглеждане. Тогава всички трябва да сме много внимателни как гласуват парламентарните групи. Защо го казвам? Защото към момента БСП, „Има такъв народ“ от управляващата коалиция са против да се прави компромис. От опозицията ГЕРБ и „Възраждане“ също са против. ДПС мълчат, но като гледам активността на техния евродепутат Илхан Кючук и като знам какви обещания са поемани пред заместника на незнам чий заместник г-н Ескобар (б.р. – Габриел Ескобар, зам.-държавен секретар на САЩ по европейските въпроси и специален представител на САЩ за Западните Балкани), който вършее по Балканите и Скопие, за да ни обещава как трябва да направим компромис, ми е ясно, че ДПС „ще предадат четата“.
– Важен ли е въпросът тези партии, които заявяват, че са против, как ще гласуват в парламента?
– Има два варианта. Да си строят парламентарните групи и да гласуват като българи и тогава подобно предателство няма да мине. Но има и друг вариант. Някоя от парламентарните групи да се поразсърди и да каже, че напуска залата, за да свали кворума. Или пък да присъстват малко от депутатите от дадена парламентарна група, за да може подобно решение да мине при по-ниския кворум. И затова трябва да внимаваме кой как ще гласува, а не кой как говори в момента.
– Кой може да се „поразсърди“?
– Има вариант, при който или ГЕРБ, или ИТН да не са в залата, за да се свали кворумът и решението да мине. Но това е мое предположение. Надявам се то да не се случи. По информацията, която имам, премиерът напъва точно по този вариант да се случат нещата. Сигурно имат някакво изчисление – с гласовете на ПП, ДБ и ДПС промяната в становището ни да мине.
– Как оценявате думите на шефа на ВМС на НАТО, че алиансът не възнамерява да остане дълго извън Черно море?
– Той алиансът е в Черно море. Три черноморски държави – България, Румъния и Турция са членове на НАТО. Ако той има предвид кораби на НАТО, които допълнително да влязат в региона на Черно море и да останат по-дълго, тук се сблъскваме с решенията на конференцията от Монтрьо, която казва, че кораби на нечерноморски държави могат да останат до 21 дни и да бъдат допуснати от Турция да преминат Проливите. Тук има два варианта – или Турция ще си затвори очите, или ще се денонсира споразумението от Монтрьо. Да се каже – че то вече не се признава. Тук въпросът е дали Турция ще признае това денонсиране.
Но погледнато формално НАТО е в Черно море. И ако алиансът иска да има по-засилено присъствие, най-нормално е да подсили своите черноморски партньори като им осигури по-добро военноморско въоръжение – кораби и техника. Например, алиансът да подари на България и Румъния кораби, подводници, миночистачи. Но това, което съм наблюдавал и като военен министър, и като член на парламентарната комисия по отбрана – няма безплатен обяд.
Източник: http://epicenter.bg