• пт. мар. 29th, 2024

Кирил Петков заминава за Скопие на 18 януари. За какво ще си говорт с колегата Ковачевски

Bychaspic

ян. 15, 2022

Министър-председателят Кирил Петков ще удържи на думата си и на 18 януари ще направи посещение на добра воля в Скопие.

На 8 януари правителствената информационна служба обяви, че министър-председтелят ще посети Скопие на 18-ти като поводът е 30-годишнината от признаването на независимата македонска държава от България. „Трябва да променим разбирането за това какво всъщност значи Република Северна Македония да преговаря с ЕС и в бъдеще да бъде част от него. Нека да говорим за всички ползи, които ще имаме от този процес“, мотивира желанието си за визитата премиерът Кирил Петков.

Това оттекна отвъд западната ни граница и на 9 януари бъдещият премиер на РС Македония Димитър Ковачевски заяви: „С българския премиер Кирил Петков, който ще дойде на 18 януари, очаквам да изградим конкретно приятелско отношение и общуване между двете страни, което ще бъде на всичко ниво”.

На 10 януари обаче, след заседанието на КСНС, целият управляващ елит бе поставен под карантина заради положителния ковид-тест на шефа на парламента Никола Манчев. Това даде основания да се твърди, че ковид-пандемията ще попречи на визитата на Петков в Скопие.

На 14 януари карантината на Кирил Петков падна, заради поставената му бустерна доза.

Така пътът към Скопие за Петков е открит.

И на 18 януари се очаква, че министър-председателят ще лети за столицата на РСМ, научи Епицентър.бг.

Премиерът ще бъде придружен от министрите на външните работи Теодора Генчовска и на транспорта – Николай Събев.

ЦЕЛТА НА ПОСЕЩЕНИЕТО

Във видео обръщение ден след КСНС Петков посочи целта – излизането от застоя в отношенията с Република Северна Македония и даването на ново начало в стремежа към добросъседство.

Правителството ще започне работа по изпълнението на програмата в различните области, а правата на българите в Македония ще са в центъра на усилията му“, посочи Петков.

Амбицията на премиера е „да покаже, че през конструктивен диалог и диалогични действия може да бъде направено много повече от постигнатото през последните години”.

За кабинета Петков темата за евроинтеграцията на РСМ е заявена като ключова.

Петков обеща да работи за разрешаването на спора между двете страни и посочи срок от шест месеца като реалистичен за нормализиране на отношенията

РЕШЕНИЕТО НА КСНС

„На 18 януари българският премиер Кирил Петков идва в Скопие със старите добре познати позиции на България за еврочленството на Р Северна Македония. България ще продължи да блокира европейската интеграция на Македония, докато тя не изпълни задълженията си по Споразумението за добросъседство и приятелство”, съобщи македонската агенция МКД след проведения Консултативен съвет по Национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев в София.

В Скопие са наясно – България препотвърджава позицията си до този момент и няма да даде зелена светлина за преговори за членство в ЕС. Препотвърждава се и позицията за Република Албания.

Не срокове, а реални резултати иска България от Република Северна Македония. Започването на преговорите не може да се обвързва със срокове, категорични са българските власти, които охладира предварителния ентусиазъм на премиера.

Така фактически решението на КСНС поставя ограничителните рамки на разговорите на Петков с Ковачевски, който в този уикенд ще положи клетва като министър-председател на Република Северна Македония.

Формулата „реални резултати, а не срокове” ще е изпитание за дипломатическите умения на Петков, които ако ги има, трябва да ги прояви именно по време на тази визита.

КСНС беше ясен – условията за вдигане на ветото на РСМ остават същите, като особено внимание ще се отделя на спазването на правата на българите в Северна Македония.

В същото време натискът върху правителството в София от страна на САЩ и ЕС е огромен – до края на френското председателство РСМ да излезе на европистата. Дори се говори, че Макрон предвижда през юни-юли среща на Петков и Ковачески в Елисейския дворец.

ЗА КАКВО ЩЕ СИ ГОВОРЯТ ПЕТКОВ и КОВАЧЕВСКИ

Посещението на Петков е подготвено от външнополитическия съветник на премиера Весела Чернева, която бе на необявно и силно критикувано у нас предварително посещение в Скопие на 2 януари.

– Ще бъде уговорена ответна визита на македонския премиер Ковачевски, който ще дойде в България на 25 януари заедно с цялото македонско правителство за съвместно заседание с българското правителство, научи Епицентър. бг.

Ще бъдат създадени 5 работни групи със съпредседатели от двете страни за съвместно развитие на икономическите и бизнес отношения, културата, образованието, историята и туризма. „Така както е записано в Договора за приятелство и добросъседство и в Коалиционното споразумение на управляващите”, подчертава Петков.

И в това отношение българската позиция е известна още от 2019 г. чрез Рамкова позиция на Парламента. Беше повторена и в Протокол 5+1, анонсиран от президента Радев в Словения. А именно: спиране на езика на омразата, резултати от работата на историческата комисия, край на гоненията срещу българите в югозападната ни съседка.

Въпреки неизпълнението на Договора от 2017 г., очакванията и на Скопие са за нова динамика в двустранните разговори. Каква формула за тази динамика ще предложат Петков и Ковачевски, предстои да видим.

– Присъствието на министъра на транспорта в делегацията показва, че ще бъде поставен въпросът за пускането на авио-линия София-Скопие, за което Кирил Петков няколко пъти намеква. Експерти обаче подчертават, че това е „претоплена манджа”, тъй като такава идея е имало през 2009 година и тя е пропаднала заради отказа на превозвача да я поддържа. Сега може да се отрие отново, но това означава да се дотира от държавата. Министерството на транспорта и съобщенията обяви, че ще съдейства максимално бързо за откриване на самолетна линия между София и Скопие при заявен интерес от авиокомпания, която да извършва полетите. Такъв интерес към момента няма.

КОВАЧЕВСКИ НЯМА ДА ОТСТЪПИ ЗА МАКЕДОНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ, ПЕТКОВ ТРЯБВА ДА БРАНИ ОБЩАТА НИ ИСТОРИЯ

Димитър Ковачевски се надява да изгради конкретни и приятелски отношения с българския премиер Кирил Петков, като „действаме извън историческите рамки“. Но в същото време декларира, че няма да отстъпи от правото на самоопределение и от собствената идентичност и език, което е неотменимо право на всеки народ. „Затова в преговорите не можем да правим отстъпки, че сме македонци от Република Северна Македония, които говорят македонски език и имаме собствена идентичност“, категоричен е премиерът пред македонските медии.

Ковечевски анонсира, че гласът на омразата трябва да затихне
Готов съм да отворя нова страница в отношенията с България и да изградим искрено приятелство и по-добро бъдеще за двете страни. Имаме реално повече прилики, отколкото различия като държави и трябва да се концентрираме върху общия интерес„, казва той, но не дава уверения дали ще се пренапишат учебниците по история в РСМ, където езикът на омразата към България извира от всеки ред. 

Вероятно двамата премиери ще се опитат да притъпят различията в оценките на историята чрез разговори за конкретно сътрудничество в областта на  икономика, инфраструктура, туризъм, образование и култура, подпомагане на европейската интеграция. „Възнамеряваме да влезем по същество в този процес, за да има резултат и да доведе до логично приближаване на позициите и дори да стигнем до точка, в която България ще бъде най-големият поддръжник на нашата европейска интеграция“, е оптимизмът на Ковачевски. 

 

Не може да имаме само едната страна на монетата в тези преговори, а да не говорим за всички други. Защото ние тук слагаме на карта добросъседството. Видяхте какво се случи в последната година и нещо – темата Македония да се използва за политически лозунги и цели. Тогава няма да постигнем нищо“, е позицията на Петков. Той бяга като дявол от тяман от историческата тема и не влиза в дълбочината на нашите историко-културни връзки в годините назад. 

Къде ще се срещнат и къде ще се разминат двамата премиери, предстои да видим на 18 януари.

Но думите на Петър Стоянов от 1997 година „Историята на Македония е най-романтичната част от историята на България“, произнесени в Страсбург в Двореца на Европа пред парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вероятно няма да бъдат повторени през 2022 година.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *