Дори да работят по-малко в кризата, хората нямат по-лошо психично здраве
Връзката на хората с работата е сложна. Въпреки всички оплаквания от еднообразието и бюрокрацията, безумните шефове и своеволните колеги хората се нуждаят от сигурността на работата си. Век изследвания показват, че безработицата е вредна за психичното здраве, което води до депресия, тревожност и намалено самочувствие. Средно тя има дори по-голям негативен ефект от развода, пише Капитал по материали на The Economist
Но точно колко работа трябва да вършите? Скорошен доклад на Центъра за бизнес изследвания към университета в Кеймбридж използва възможността, предоставена от пандемията, да проучи въздействието на намаленото работно време върху доброто физическо състояние. Много британски служители бяха включени в схема за отпуски, при която работните им часове бяха намалени и заплатите им бяха субсидирани от правителството. „Установихме, че хората, които работят с намалено работно време или са в отпуска, нямат по-лошо психично здраве„, заключават авторите. Това предполага, че социалното благосъстояние би се подобрило, ако правителствата приемат схеми за отпуски за бъдещи рецесии, дори когато те не са предизвикани от вирус.
Прагът за добро психично здраве
Особено изненадващо е колко малко работа е необходима, за да бъдат хората щастливи. Прагът за добро психично здраве се оказва само един ден в седмицата – след това изглежда, че няма голямо значение за благосъстоянието на хората дали работят 8 часа или 48 часа седмично. Тласъкът към щастие, предизвикан от работата, явно идва от чувството за цел, от социалния статус, който създава, и от другарството на колегите, ангажирани със същите задачи.
Малко работа може да е задоволителна, но твърде много работа не е. Предприемчив младши анализатор в Goldman Sachs наскоро направи проучване сред своите връстници и изготви своя доклад в стила на презентация на самата инвестиционна банка. Проучването установи, че младшите анализатори са работили средно 98 часа на седмица от началото на 2021 г. и са спали само пет часа на нощ. То също така показа, че 77% от тях са били обект на трудова злоупотреба на работното място, че 75% са търсили или са обмисляли да направят консултации за проблемите и че средно групата е претърпяла рязък спад в психичното и физическото си здраве. Не е изненадващо, че анализаторите смятат, че е малко вероятно те да продължат да работят в банката след шест месеца.
За да бъдем честни спрямо Goldman Sachs, в проучването са участвали само 13 души. Недоволните служители може би са били най-склонни да отговарят на въпросите. И реакцията на банката беше сдържана. „Година след началото на COVID хората, разбираемо, са доста претоварени и затова ние се вслушваме в техните опасения и предприемаме множество стъпки, за да се справим с тях„, каза неин говорител. Въпреки това цялостната реакция на банката относно ситуацията беше забележително коравосърдечна. В очите на някои хора младите анализатори е трябвало да очакват да бъдат третирани по такъв начин; в края на краищата затова им се е плащало толкова добре. Ветерани от сектора на инвестиционното банкиране си спомнят неща от типа „По мое време беше същото. Не ми се е отразило толкова зле„. Но е трудно да разберем защо младите анализатори на Goldman (или които и да са други) трябва да очакват да търпят злоупотреби на работното си място. Все пак са се присъединили към банка, не към мафията.
Нито пък има много бизнес смисъл служителите да работят толкова дълго, че да спят само пет часа на нощ. Те трудно могат да работят с пълната си ефективност, когато са капнали от умора. Със сигурност е по-добре да наемете повече анализатори и да платите на всеки от тях малко по-малко. Това, че младият професионален персонал винаги е работил дълги часове, не е добро оправдание за трупане на стрес върху младите хора в началото на кариерата им. Това напомня на легендарния девиз на флота: „Боят ще продължи, докато моралът не се подобри.“
Функцията на мениджърите
Ясно е, че икономиките не могат да просперират, ако всички работят един ден в седмицата. Но необходимостта от ограничаване на прекомерното работно време е била осъзната още във викторианско време. През по-голямата част от ХХ век продължителността на средната работна седмица намалява, докато производството продължава да се покачва.
Ще има случаи, когато хората трябва да работят до късно или да стават рано, за да завършат даден проект. Ден след ден обаче начинът на живот с дълги смени е вреден за здравето на работниците. Някои организации може да го възприемат като знак за готовността на служителя да постави работата си пред семейството и приятелите си. Ако е така, те нямат нужда от по-добри служители. Те се нуждаят от по-добри мениджъри.
Източник: www.dunavmost.com