Интервю на Васил Стефанов, „Фактор“
– Проф. Пантев, защо не се сбъднаха прогнозите, че 80% от българите са русофили и на практика не подкрепиха партиите, които проповядваха кремълска политика?
– БСП не е достатъчно лява партия, а по-скоро корпоративна. Бедните хора остават без представители в новия парламент. В същото време русофилските партиите са дамгосани като предатели, подмазвачи и болшевики. Имаше дълго култивирана омраза към Русия и СССР. Ние не можем да си представим Възраждането или книжовен център без намесата на Москва, независимо каква мотивация е имала Русия. Не може да изграждаш политика на базата на външни фактори. Русофилите са най-различни хора – леви, десни и центристи.
– Какви са мотивите на Путинова Русия днес да търси политическо представителство в България?
– Според мен, Русия очаква от България добронамерен манталитет. Тя не иска тук да има бази и информационни центрове. Ние сме членове на НАТО и на ЕС и непрекъснато се говори за намеса и за руско шпионство. Това трябва да е много ловко направено, за да не се забележи. Аз не мога да знам кой е шпионин. Навремето, по тоталитарния режим, се говореше за вечния англо-американски шпионин. Нека да напомня, че някога минавахме за най-русофилската страна. Днес прекалено много искат да ни заобичат американците, но те откровено или тайно ни презират.
– Слави Трифонов превръща ли се в новия месия, има ли прилики с пристигането на Симеон Сакскобургготски през 2001 г.?
– Не, едва ли можем да говорим за месия, но не и за чалгар. Нека не забравяме, че в неговото шоу са идвали хора като Суворов и Горбачов. Разбира се, не всичко е позитивно, но какво ли харесваме напълно? Аз не мога да се съглася с хората, които му се подиграват. Това не е ли все пак и характеристика за българския народ и избирател? Не може да кажеш, че вотът е честен, когато печелиш, а когато губиш – е манипулиран. Това се отнася и за БСП. Тя е загубилата партия, която все пак трябваше да се грижи за онези, които не са толкова предприемчиви и изобретателни. Не всички бедни хора са мързеливи. В един прекрасен ден ще се появи такава формация, не само у нас, а по света, която ще ги представлява. Това е злокобната прокоба на бъдещето. Защото, когато си прекалено беден, предпочиташ да умреш от куршум, а не от нещастие.
– Изпусна ли юздите на БСП Корнелия Нинова, трябвали да ѝ се поиска оставка заради провала на изборите?
– Не мога да кажа, но тя вкара на предишните избори 80 депутати, докато днес са с 50% по-малко. Не трябва да изключваме никакви опции.
– Мая Манолова и „Отровното трио“ тръгнаха с големи очаквания, но едва прескочиха границата от 4 на сто. Защо и те се сринаха, въпреки многохилядните протести и шансовете, които им даваха социолози?
– Всеки се чуди с какво да бъде различен, но формациите са еднакви. В този стремеж да се разграничиш от останалите и да поставиш разграничителна линия – синя или червена, не правиш нищо особено. Преди време беше ясно – долу частната собственост и парите. Като чуя думата идеология, ми става смешно. Всеки признава частната собственост и европейските стойности, говорят за ценности и за промяна, но всичко е едно и също. Затова няма някаква привлекателна разлика в политическите линии. Думата „политика“ е много размита и разводнена стойност в съвременния свят.
– Срути ли се моделът на патриотичните партии?
– Аз не мога да разбера какво е „патриотична“ или „демократична“ партия. Това, че се обявяваш за демократ или за патриот, не те прави такъв. Тази девалвация буди усмивка по света и у нас. Повечето хора странят от политиката, защото има омерзение от нейната манипулативност и словесна стойност. Дано един ден да не сме изправени пред следваща пандемия…
– Ще има ли избори за нов парламент и как си представяте конфигурацията му?
– Всеки следващ парламент е по-осмиван и презиран. Така беше и при мен. В Народното събрание влизат много хора с 300 думи в речника си. Тази въздухарска стойност на езика ще доведе до тотално безразличие, което винаги ни е носило нещастие. Нека да не забравяме как се пишеше за третия райх в България и с какви възторжени лица културтрегерите ни цитираха Тодор Живков по време на тоталитарния режим. Бъдете сигурни, че ако у нас дойде будизмът, ще има последователи и адмиратори. На „Орлов мост“ почти винаги сме посрещали тези, които ги обявяваме за поробители като освободители. Политиката е като футболен мач. Много често загубилите казват, че съдията е виновен. Доста по-мъжествено е да признаеш за тежката загуба.
Източник: http://epicenter.bg