След проведения вчера, 10 януари, Консултативен съвет по национална сигурност при президента, „Епицентър“.бг. се обърна с въпроси към политолози и социолози за коментар на резултатите. Попитахме и за прогнозата им какви ще са последиците от поведението на партия „Възраждане“, която се обяви срещу зелените сертификати и насрочи протест.
Ето и въпросите:
1. След близо 6 часа на „Дондуков“ 2 КСНС препотвърди позицията на България за Република Северна Македония с консенсус. Очаквахте ли толкова отчетливо съгласие?
2. На правителството се предлага „даването на съгласие за започване на преговори на РСМ за присъединяване към ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи.“ Как го тълкувате? Това слага ли край на срока от шест месеца, който многократно бе споменаван от премиера?
3. Какво наложи препотвърждаване на позицията ни и припомняне на договора от 2017-а, декларация на НС и други?
4. Очаквате ли натискът от страна на западни сили да продължи, въпреки ясно изразената позиция на София?
5. Със силен гръб (позицията на КСНС) ли ще отиде в Скопие премиерът Кирил Петков?
6. Вашите очаквания – как ще се развие протестът на „Възраждане“, насрочен за 12 януари?
7. Набира ли партията на Костадинов висока скорост и силно публично присъствие? Какви са рисковете от това?
Предлагаме ви отговорите на социолога Първан Симеонов „Галъп“:
1.Изненадан съм приятно от постигнатото.
Беше създадено усещане, че в българската позиция има някакво бързане, което беше неоправдано. Че има някаква промяна, което е странно, защото между България и РСМ има договор и той не се спазва от едната страна.
Но КСНС потвърди позицията. Нещо повече – с интерес проследих реакцията на Христо Иванов. Това е политик, който представлява по-либералната част от българското общество. След като се стигна дотам, че прозападни и либерални политици като него потвърждават позицията, значи тя е стабилна.
Въпросът е при толкова силен знак от страна на президента какво ще прави Кирил Петков в Скопие. Дали няма да търси някакъв баланс? Да видим. (бел. ред. – днес от МС съобщиха, че предвидената за 18 януари визита се отлага, но засега няма нова дата)
2. Би трябвало да слага край на този срок. Няма логика и смисъл от бързане, има смисъл от добронамереност към Северна Македония.
Чета резултатите от КСНС като победа на президента Радев. Наложи се неговата твърда линия, която напоследък още се втвърди.
Фактът, че заседанието на КСНС продължи шест часа, означава, че не е било леко. Но е знак, че участниците излизат заедно. Забележете, те адресират позиция на 44-ия парламент, декларации, договори. Тоест, те са се отказали да мислят по линията статукво-промяна. По темата за Северна Македония няма статукво-промяна. Няма лоши и добри. Има национална позиция и толкоз.
Позицията на 44-ия парламент, колкото и лош да е той, е добра, след като е българска позиция. Това е много силен знак.
3. В България неусетно се смени дневният ред. Според мен – целенасочено, планомерно, през добре познатите усилия на неправителствени мрежи, либерални и прозападни кръгове. Не казвам нищо лошо за тях. Тяхната гледна точка също има своята логика. Но се създаде усещането, че България има да свърши нещо. Истината е, че Северна Македония има нещо да свърши.
Второто, което наложи препотвърждаването на позицията е, че в България малко хора си дават сметка, че тя е скрепена от парламентарно решение (2019). Не е така лесно новото правителство да направи нещо ново. Има консенсус на парламентарната власт, която е основната в страната. Единственото място, където може да се пренастройват позициите е на такива форуми, където се събират всички парламентарни партии.
Още нещо важно – КСНС направи позицията на България още по-твърда, защото казва всичко казано досега, но слага и плюс – специален акцент върху правата на хората с българско самосъзнание. Прави се опит, най-накрая, за превеждане на българската позиция на брюкселски език, като се казва, че това е част от Копенхагенските критерии и че хората с българско самосъзнание са и европейски граждани.
Правата на гражданите са теза, която е по-разбираема за Брюксел.
Има две „но“. Първото е, че така съобщено, в главите на хората може да остане само посланието за македонските българи, което да ги доведе до усещането, че сменяме акцента от историята към правата. И ако утре в РСМ променят Конституцията, ние да вземем този бонбон, но да сме загубили всичко друго.
Второто „но“ – когато говорим за македонски българи, трябва да имаме предвид, че поне засега България – доколкото етносите не подлежат на признаване, а на самоопределение – избягва да говори за българи и македонци като за две отделни неща. Не съм сигурен дали „македонски българи“ е най-правилното от историко-правна гледна точка. Може би става дума за хора с българско самосъзнание, които не могат да бъдат приравнявани на малцинство, на една от народностите в РСМ. Строго погледнато, до средата миналия век няма съмнение, че това е основната народност.
КСНС излезе с твърда позиция, но на площада се видя още по-твърда позиция. Заплахата на ВМРО, че ще направи референдум по темата, е сериозна заплаха. Ако партията започне да събира подписи, ще ги събере, защото има обществен консенсус по темата. Тогава ще стане още по-сложно за всякакви маневри.
Ясно проличаха две позиции – твърда и още по-твърда.
4. Натискът вероятно ще продължи, ако това е натиск. Бих го определил като неразбиране. Цяла Европа е съставена от такъв тип исторически разкази – едни са били херцогство, провинция, после са станали протонация, говорят диалект, който другите смятат, че не е диалект и т.н. Нашият разказ, че македонците са бивши или настоящи българи, Европа не го разбира. Очевидно, позицията ни трябва да стане разбираема.
Има и друго – почти 30 години ние нищо не правим. Нищо за икономика, нищо за култура…Колкото и да говорят от ГЕРБ сега, че е потвърдена тяхната позиция, разбиранията на Борисов по тези въпроси никога не са били стриктни. Изведнъж, ние натиснахме ядрения бутон. Не е най-красивата опция, но още по-некрасиво би било да си махнем пръста оттам. Щом сме взели тази позиция, трябва да я отстояваме и то възможно най-дълго. Тя вече дава резултат. В РСМ вървят разговори, които преди никога нямаше да бъдат водени.
Натиск или не, България трябва да разказва на западняците своята позиция, а разказването минава през отстояването. Тази позиция не е моментен каприз. Става дума за един, с извинение, възродителен процес, както бихме го нарекли на съвременен политически език, и това не е съвместимо с Европа. Неспазването на договорите – също.
5. Искрено се надявам с позицията на КСНС Кирил Петков да получи силен гръб, а да не се окаже силен товар на гърба.
Идеята му за надграждане е добра. Единственото, за което трябва да се внимава е да не стане замяна на история с икономика, на минало – с жп-линия. Можем да сбъркаме, ако тръгнем по този път, въпреки добрите намерения. Отсреща има енергична съпротива. Не трябва да си правим илюзии, че някой бърза да строи жп-линия. Сто години се пречи на оста изток-запад, а се прокарва оста север-юг. Какво ни кара да мислим, че в следващите няколко години това ще се промени? Би било наивно.
6. Тезата, която „Възраждане“ излага, има своите привърженици. Важният въпрос е ще се намери ли диалог между гледните точки в България. От едната страна имаме около 20 процента конспиромани с антиваксърски уклон, а от другата – около 20% уплашени и паникьосани хора. Истината е, че голяма част от българския народ е по средата.
Данни от редица изследвания показаха, че е крайно време да избягаме от крайностите и да насърчим ваксинацията в страната. С притеснение наблюдавам как отново започва да се говори за някакви затваряния. Не локдаун трябва да се пропагандира, а ваксинация.
Нека си припомним какво се говореше на хората преди една година, преди две години… Сега отново – затваряния. Много изтънява ледът. Ако властта не иска „Възраждане“ или друга политическа сила да спори за челните места, не трябва да прави грешки.
7. Позиционирането срещу всички е хранителната среда да такъв тип партии. Винаги е имало и ще има формации като „Възраждане“. Но ако затворят сега и ваксинираните хора, мнозина вече биха подкрепили не локдауна, а неговите противници. А това, което „Възраждане“ показаха последните дни е тежка издънка. Тежка, макар че го казвам с усмивка.
Трябва да практикуваш това, което проповядваш.
В България 45% от хората казват, че не са са ваксинирали и няма да се ваксинират. Те стоят твърдо.
Ние, които спазваме правилата, ваксинирали сме се, загрижени сме за общественото здраве, съвестни сме, трябва да намерим пътя към този сектор от обществото. В противен случай към него ще намерят път екстремисти. Дали днес са „Възраждане“, а утре – някои други, няма значение. Важното е да не грешим.
Източник: http://epicenter.bg