• чт. мар. 28th, 2024

Ренета Инджова: Кризите при нас са от липса на идея за това какво една държава трябва да прави

Bychaspic

ян. 12, 2022

Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Наблюдават се нелогични елементи от вчерашния следобед насам, за които никой не дава обяснение. Например, шестчасовото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност препотвърди досегашната позиция на България относно преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз, което всъщност можеше да стане и за час-два. Така широко рекламираният консенсус нямаше да се озове в конфузната позиция, че е постиган продължително, а не че е убедено волеизлияние на участниците. На заседанието се оказа болен със симптоми на КОВИД, който най-малкото можеше да не бъде там, но в резултат на неговото присъствие върхът на държавата начело с председател на парламент, президент и премиер, плюс министри и лидери на парламентарни групи се озоваха в карантина, насред връхлетелите България икономическа, енергийна, социална, здравна, пандемична кризи. Така замисленото като урок към премиера заседание се обърна в бурлеска, в която бяха въвлечени всички действащи лица и много наподоби новогодишната сценка. Припомням, че тогава премиерът игра шах на празния площад пред Народния театър с 10-годишен малчуган и посред вълнуващото му слово как страната ни ще надгражда Европейския съюз, детето го матира. Последва речта на президента, която попадна в комичния ракурс. А докато се забавляваме със спектаклите във властта, се разбра, че 900 000 българи са загубили покупателна способност през изминалата 2021 г. заради слабия ръст на ниските доходи и бързия ръст на високата инфлация. Как да си обясним нелогичното в иначе съвсем логичния ход на случващото се у нас? Наш гост е Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България. Добър вечер, г-жо премиер, и за много години!
Ренета Инджова: За много и здрави бъдещи години!

Водещ: Г-жо премиер, властови пир по време на КОВИД ли наблюдаваме или властови пиар?
Ренета Инджова: Нека кажем, че имаме едно лежерно присъствие на новите управници във властта, което вероятно е мода на съвременния либерализъм. Когато е много трагична ситуацията, когато страховете са големи, за релакс, както те казват, за компенсация вероятно са тези изпълнения, които ни демонстрират. Но ние бяхме научени и преди, така че това не е нещо ново.

И аз бих разделила казаното от вас на няколко части.

Първата, в която защо шест часа – ами, то от 2017 г. са договорите, а от 2005 г. е чакането на Македония, за да влезе в европейските и атлантически структури. Така че тези шест часа могат да бъдат приети единствено като сериозно отношение към проблема и дори да преповтарят досегашната позиция, а те я преповтарят в контекста на това, че е получено съгласие между коренно противоположни политически сили след смяната на Борисов, и е постигнато това съгласие в следствие на разпасаната команда, каквато представлява и парламентът с коалицията си, и правителството, което още не го знаем има ли го, няма ли го. Но когато президентът е наредил всичките зад себе си и никой гък не казва на утвърждаването на позицията от 2017 г. и декларациите 2019 г., това само означава, че в случая на вчерашното събитие нашият политически елит намери своя супервайзер в лицето на българския президент.

Втората част от нещата, с КОВИД, с тестовете, с пиенето на чай на човек, който не се чувства добре и т.н. – публиката ще го интерпретира във всякакъв вид, защото действително е възможно и да бъде това провокация. Ние, и друг път съм твърдяла, сме множествен протекторат, така че една позиция, за която всичките в момента не възразяват – аз не казвам, че са съгласни, но не възразяват, означава, че временно групата е озаптена. Аз имам оттук нататък притеснението, че след тези изпълнения, карантиниране, пък смяна от 10 на 7 дни, карантинираните могат да бъдат освободени, а пък отмяната първо на посещението на Петков, пък после можело да отиде, щото карантината била намалена – всичкото това са разигравания на сценарии, коя от силите би могла да пробие, да провокира и да опорочи постигнатото споразумение. Защото не са научени някой да им казва, че правителството трябва да реши проблемите, за които до този момент само се бием в гърдите, че сме заложили в договора. Най-после някой да каже, че не е на България проблемът, че отсрещната страна не е изпълнила нито на йота онова, което е записано и в договора, и в рамката, и в допълнителните споразумения. И в крайна сметка това се прави, за да не се стигне до основния виновник за състоянието на нещата, каквато е и Европа, и задокеанските ни партньори, които странно защо имат изисквания единствено по отношение на нас за присъединяването на Македония към Европейския съюз, но не и към самата Македония.

Водещ: Г-жо премиер, не можахме ли да отговорим по-достойно на такъв натиск и на такова отношение, та трябваше да разиграваме евтини сценки от снощи насам?
Ренета Инджова: Натискът – той е 140-годишен, на който е подложена българската държава, и той не може да се преодолее с един съвет и с шестчасово заседание. Но важното е – и аз на това разчитам, че веднъж дори само за малко да се демонстрира твърдост на позиция, това ще даде голям кредит, кураж и сила на самите участващи в преговорите, които могат да разберат, че наведената позиция, приведеният гръб е нещото, което в отношенията с външния свят само носи допълнителни тегоби и иска допълнителни робски пози. Докато тази позиция, за която сега моите опасения са само да не бъде загубена – и поздравявам президента за това, че я постигна вчера – трябва да положи максимално усилия на ниво парламент и на ниво правителство онова, което е заложено и което всички вчера са приели така или иначе, да бъде изпълнявано. Защото българският проблем е, че и законите, и решенията на държавата и на държавните органи може и да се вземат, а после да не се изпълняват. Затова нека да спрат всички, които в момента разиграват панаири от гледна точка на това да карантинират цяла държава – представете си, ние сме във война. Пандемията, ако приемем – всички ще приемат, че е война. Няма да приемат, че от Сирия от 2014 г. сме във война, но от две години ще приемат, че сме – става ли на военното поле, на фронта в траншеите да караме тези, които са в щаба на фронтовите войски, да се крият и да не участват във войната?

Водещ: Абдикация, това се нарича абдикация и във военно време се наказва по един начин.
Ренета Инджова: Не ги карайте да си слагат маските и да се крият по къщите, за да не ни управляват и да не са си в прерогативите, защото поначало цялото това нещо със слагането на маските е достатъчно голям цирк. И равенство между тези, които са управлявани, и тези, които управляват, трябва да се знае, че никога не може да има. Така че карантините, придружени с това, че Кирил Петков, премиерът, сегашният, отишъл бил в „Лозенец“, пък с не знам си кого отишъл – да се държат сериозно, защото първо той не може да отиде този премиер в Македония и никаква позиция не може там да защити, дори и тази, която са му делегирали и трябва да изпълнява, бидейки министър-председател временно на България. По-добре е, че има карантина, така че нека да гледаме другата част на нещата, защото нашите резили за пред света са много по-големи от тези, които си правим вътрешно при нас. На вътрешните ние вече сме свикнали.

Водещ: Г-жо премиер, обаче това, което се случва със Северна Македония – Консултативен съвет, консенсус и т.н., се повтаря общо взето в сходна гама и с разполагането на територията на България на военни части на НАТО. И докато военният министър в лично качество обяснява, че не е необходимо това разполагане, външният министър, вероятно също в лично качество – защото за друго няма официален мандат, поиска такова разполагане от американския държавен секретар. И вместо премиер, президент, правителство, Консултативен съвет да се занимават с тази позиция, защото България дава нелепи противоречиви сигнали, в момента се занимаваме с Македония, която не е по-маловажна, но за нея консенсусът е решен, докато въпросът с частите на НАТО го оставяме за след карантините, вероятно. Вие говорите за някакъв супервайзер – къде го видяхте в случая?
Ренета Инджова: Случаят е аналогичен с този за Македония. Македония ще бъде приета в Европейския съюз, защото това е желанието на тези, които приемат, а не на тези, които правят ветата и т.н. По същия начин, отношението, което има българската власт, правителство, министър на отбраната, външен министър и т.н. рано или късно ще бъдат уеднаквени от гледна точка на това, че самите САЩ и НАТО също нямат последователна и твърда позиция по въпроса какво правят в сегашната ситуация. Нещо повече, те търсят елегантния начин да направят определени отстъпки. Нека да помислим, въпреки че е възможно нашите хора да не я знаят тази съгласуваност, какъв плюс им дава, нека да предположим, че в тази несъгласуваност между изказванията на отделните хора на правителството се съдържа един времеви толеранс, който ще даде възможност после да се наредим.

Водещ: На правилната страна?
Ренета Инджова: Не, ние на правилна страна никога не можем да застанем. Затова и министърът на отбраната казва: „Ние нямаме позиция, защото не са ни искали“, което е едно правилно изявление. На нас и да ни искат, и да не ни искат позиция, ние трябваше да обобщим досегашното си участие като пълноправен член на НАТО по онова, което сме направили за тази организация, а то никак не е малко – като вземете участие в контингенти навън в конфликти, като вземете платени и неполучени оръжия, от които в момента вноската на България може и да най-голямата след тази на САЩ в организацията. Но пак казвам, претенцията и изискването на Русия са така категорични и радикални, че от отсрещната страна се търси начин за елегантно излизане от ситуацията, хем да не се разбере, че Америка няма в крайна сметка да предизвика конфликт в Украйна, а ние пък няма смисъл толкова да се натягаме с бази и с участия, и с превози, и осигуряване на коридори, просто защото ние сме в контекста и в ситуацията на онези 17 страни от Източния блок, които трябва долу-горе да имат усещането за това, докъде и колко могат да демонстрират лоялност към НАТО. Защото иначе изискването на Русия е много по-голямо, отколкото това.

Водещ: Въпросът дали ще приемем или няма да приемем не трябва ли да се вземе като решение от държавата и това решение не трябва ли да имаме смелост да го кажем, а не да шушумигуваме и да се спотайваме?
Ренета Инджова: Това казвам и аз.

Водещ: И още един въпрос, който е много важен: тези кризи, които ни връхлетяват отвсякъде, наследство от старата година, наследство от по-ранни периоди, как ще ги разреши правителството с този начин на действие?
Ренета Инджова: Ама този начин на действие може имплицитно да съдържа в себе си призив да бъдат освободени от това задължение да управляват кризи. Дотук се вижда, че тези хора не са подготвени за това. Ако имат ръководител, супервайзър и т.н., ако не могат, аз никога не съм казвала и ние никога на улицата не сме се заблуждавали, че онзи процес, който започна преди 2 години, ще свърши бързо. Напротив, ние не сме и в началото. В крайна сметка никаква промяна няма в нещата от гледна точка на позициите на старата власт, на държането на ресурса, финансовия, на българския капитал, на банките, на кюлчета и т.н. Няма никаква промяна във върховенство на закона. Имате един главен прокурор, който 67 писма е разпратил по света, в които с SOS иска да бъде спасяван. Така че аз не зная, откъде идва това очакване, че кризите ще бъдат решени днес и изцяло.

Водещ: Ами то беше обещано. Затова се и очаква. Това е едно, а другото е, че няма промяна на манталитета, на подхода, на начина на работа.
Ренета Инджова: Като се очаква от българското население, то знае къде е сборния пункт на очакванията ни, когато сме недоволни от властта. Аз там чаках година и половина да дойдат. Нима бяха по-различни кризите, за които в множествено число се говори? Това са кризи при нас от липса на управление и от липса на идея за това, какво една държава трябва да прави. А сега, че след пандемия целият свят има да решава 100 пъти по-големи проблеми, това всички знаят. А ние и това сме загърбили. Ние не сме си решили допандемичните проблеми, е сега ще решим пандемичните с тоз министър, дето на фармацевтите агент сме пуснали на терена. Тези неща имат своите причини, имат и своите решения. Решенията не са в очакванията и изявленията на политици.

Водещ: А къде?
Ренета Инджова: Решенията са там, където е политическият процес, там, където се казва: „Дадено ти е доверие да управляваш, а ти не можеш“. Малко остава, за да се стигне отново до това. Дано да е преминала зимата, че иначе тежко ни на нас, дето сме на улицата.

Водещ: Т.е. ако ви разбирам правилно, вие прогнозирате смяна на кабинета и вероятно следващи избори, тъй като в този парламент не е ясно, какъв друг би могъл да се направи.
Ренета Инджова: А може би и нещо друго.

Водещ: Какво?
Ренета Инджова: Освен повтарянето непрекъснато на избори, излизане от парламента, избори, излизане от парламента.

Водещ: И какво?
Ренета Инджова: Ами сега ли да го кажа?

Водещ: Кажете го, затова съм ви поканила. Вие сте наш гост, кажете го.
Ренета Инджова: Колкото поисках и колкото трябва, го казах.

Водещ: А за какво трябва да се готвим? Нека така да ви попитам. Каква трябва да бъде другата форма на управление, ако излъчваните парламенти и правителства се оказват все кьопави?
Ренета Инджова: Преди да стигнем до това, първо трябва да осъзнаем ще бъдем ли жертва на това да ни казват има ли пандемия, няма ли пандемия, или ние ще започнем съзнателно да се грижим, да се пазим, да създаваме условия да пазим другите, да проявим милосърдност към тези, които са в беда, защото това е война. Все едно паднал е по бойното поле някой, няма кой да му помогне, ако е жив, да го изнесе оттам, да го закара в лазарета. Т.е. ние няма да си служим с термини като „трябвало било да има емпатия към населението и публиката, с емпатия да им говорим за проблемите“. Трябва милосърдие, солидарност. Трябва хората, които са подложени на натиск да се ваксинират, да бъдат оставени на свобода. Защото Македония в момента няма да продължи преговорите с нас по тази причина – за правата става дума. За нищо друго. Там история, други работи – тия тези съвременният свят не ги разбира. Ако е принуден човекът да си сложи там тези игли ли ги наричат, витамини ли ги наричат, какво ги наричат – нека ги има. Вярата, че те няма да му подействат лошо, това е единственото, което препоръчаха на населението истински християни в лицето на Скопската православна църква в навечерието на Рождество Христово. Трудно ми е да говоря за това, защото искам да се знае, че и двете страни в момента – и тези, които са за ваксините, и тези, които са против, вече нямат реална истинска основа, върху която да стоят вижданията им. Затова нека да се освободи публичното пространство от непрекъснатото нагнетяване на този проблем, за да има място днес да се произнесе едно истинско мемориално слово за Давид Сасоли, а не сега да се правим на „дано никой не разбере, какво се е случило”. Защото трябва да имаме силата да гледаме живота в очите, дори когато е война.

Източник: http://epicenter.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *