Документи, които разкриват имена на политици, бизнесмени, милиардери и още, и още, занимават световните агенции тези дни. „Досиетата Пандора“ станаха известни благодарение на Международния консорциум на разследващи журналисти (ICIJ), в който влизат представители на медиите от близо 100 страни. Медиен партньор е и немският „Зюддойче цайтунг“ (SZ). Предлагаме ви материал от изданието, което задава най-важните въпроси около документите, като ги обобщава със заглавието „Всичко, което трябва да знаете за „Досиетата Пандора“.
Какво трябва да знаете за „Досиетата Пандора“?
Това е вътрешна информация от 14 доставчици на финансови услуги или адвокатски кантори – компании, които помагат на клиентите си да създават и управляват фирми „пощенски кутии“, тръстове или фондации в данъчни убежища.
Данните датират от 70-те години на миналия век. Най-новите документи са от 2021 г.
11,9 милиона документи предоставят информация за финансовото поведение на хиляди лица, бизнесмени и политици по целия свят, включително 35 настоящи и бивши държавни и правителствени ръководители.
Според документите чешкият премиер Андрей Бабиш чрез редица фирми-пощенски кутии е закупил, наред с други неща, френски замък. Очевидно без да декларира това в родината си, каквито са изискванията там.
Според досиетата йорданският крал Абдула II е купил недвижими имоти във Великобритания и САЩ чрез няколко фирми-пощенски кутии. Монархът обяви, че това е направено, за да се гарантира анонимност и защита на семейството му.
Членовете на семейството на азербайджанския автократ Илхам Алиев също се появяват в „Досиетата Пандора“. Те и доверените лица на семейството са придобили недвижими имоти за повече от 550 милиона евро в Лондон. Много от сградите вече са препродадени. Семейството на Алиев отказа коментар.
Документите показват, че много политици, които са се занимавали с мерки за борба с данъчните убежища, изпирането на пари и финансовата престъпност, сами са инвестирали пари в фирми-пощенски кутии и тръстове. Бившият ливански външен министър Марван Хейреддин например критикува през 2019 г., че правителството трябва да предприеме по-ясни действия срещу укриването на данъци и през същата година фигурира в документите като собственик на такава компания на Британските Вирджински острови.
Откъде идва информацията?
Данните са от Международния консорциум на разследващи журналисти (ICIJ – International Consortium of Investigative Journalists) във Вашингтон. За произхода на документите не се дава информация, за да се защитят източниците. В много страни разкриването на вътрешни фирмени документи е престъпление.
Криминално проявени ли са хората от досиетата?
Не. Голяма част от това, което показват записите, е законно. Ако собственикът на фирма, регистрирана в офшорна зона, разкрие това пред властите в родната си страна и плаща данък върху печалбата, той обикновено няма проблем, поне според данъчното законодателство. В много случаи не е възможно да се изясни дали парите, прехвърлени чрез офшорни компании или тръстове, идват от престъпни деяния и по този начин биват изпирани.
Какво е лошото на така наречените данъчни оазиси?
Данъчните убежища привличат със запазване на тайната, ниски или никакви данъци. Те позволяват създаването на компании, чийто истински собственик не може да бъде видян публично. По правило компаниите нямат реални служители в официалното си седалище, а само пощенска кутия, затова се наричат още фирми-пощенски кутии. Те често се използват от хора, които искат да скрият парите си – от данъчните власти в родната си страна, от техните съпруги или съпрузи, от бизнес партньори. Но наркодилъри, търговци на оръжие, измамници и изнудвачи също използват такива структури. Войните и терористичните атаки също се финансират отчасти с пари от фирми-пощенски кутии. Експертите изчисляват, че между 1980 и 2009 г. само от Африка между 1,2 и 1,4 трилиона долара са преминали през такива компании.
Какви щети предизвикават така наречените фирми-пощенски кутии?
Няма точни данни. За това може да се направи само оценка, тъй като в някои данъчни убежища не се знае колко са регистрираните фирми и какво богатство се крие зад фасадата им. Прогнозите варират от 5,6 трилиона до 32 трилиона долара.
Кои са ICIJ и как се финансират?
ICIJ, основана през 1997 г., е организация с нестопанска цел, която е и своеобразна международна асоциация за разследващи журналисти. В нея има повече от 250 журналисти по целия свят, включително трима репортери от Зюддойче цайтунг (Süddeutsche Zeitung – SZ)
ICIJ се финансира чрез дарения. Поддръжниците включват актрисата Мерил Стрийп, Фондация „Форд“, Фондация Adessium, Фондация „Отворено общество“ и Luminate, филантропска организация, ръководена от основателя на Ebay Пиер Омидиар.
През 2017 г. ICIJ получи наградата Пулицър за изследването на Panama Papers, инициирано от SZ.
(Публикуваме със съкращения)
Източник: http://epicenter.bg