Стефан Иванов, познат като поет, драматург и настоящ директор на Театър „София“, прави смела стъпка в литературата с дебютния си роман „Да ти кажа“, публикуван от издателство „Кота 0“. Книгата не е просто традиционно повествование, а интимно, лично послание, адресирано до сина му Юли. Това е опит за улавяне на изчезващи светове и превръщане на личната история в семеен архив, който да бъде предаден на следващото поколение, за да не бъде то напълно забравено.
Вместо да следва строга хронология, авторът залага на фрагментарност. Романът е изграден от малки парченца време, които свободно прескачат десетилетия. Читателят се потапя в атмосферата на българските 90-те – времето на купоните, пиратските видеотеки, книгите игри и дъвките Turbo. Тези детайли не са просто носталгични елементи, а начин да се реконструира ежедневието на поколение, чието детство е преминало през политически трусове и социална несигурност.
Географията на разказа обхваща софийския квартал „Лозенец“ и град Котел, а героите варират от прапрадядо Дингил с неговата каруца до съвременни приятели и роднини. Иванов не бяга от тъмните страни на израстването – училищният тормоз и семейните противоречия съжителстват с топлите спомени за майчините сиренки и бащините рамене на стадиона. Точно в тези малки, на пръв поглед незначителни жестове и думи, авторът открива истинската същност на човешкия живот.
Една от най-силните идеи в произведението е парадоксът на семейната памет. Докато се опитва да бъде пълен източник на знания за сина си, Иванов осъзнава, че самият той е оставил празнини в познанието за живота на собствените си родители преди неговото раждане. Това разкритие превръща романа в дълбок размисъл за това, че всяко поколение едновременно наследява и безвъзвратно губи части от своята история.
Преходът на писателя от поезията към прозата изглежда естествен, тъй като склонността му към събиране на образи и мимолетни мигове е присъствала и в предишните му стихосбирки. Книгата е получила високи оценки от видни личности като Георги Господинов, Силвия Чолева и Радослав Парушев, които подчертават смелостта на личната уязвимост и умелото изграждане на цялостна картина от отделни отломки живот.
С богат академичен бекграунд по философия и културология, Стефан Иванов създава текст, в който литературните препратки към Вапцаров или „Трейнспотинг“ се сливат с детския език на сина му. „Да ти кажа“ е доказателство, че натрупаният житейски опит и осъзнаването на загубите са най-добрите инструменти за писане на история, която е едновременно дълбоко лична и универсална.