В сенките на Санкт Петербург се раждат визии, които приличат повече на антиутопичен роман, отколкото на стандартна дипломатическа стратегия. Александър Дугин и Константин Малофеев, две от най-радикалните фигури в руския ултранационализъм, предлагат своите прогнози за бъдещето на света, които разкриват дълбоките амбиции на определени кръгове в Кремъл.
Най-смелата им мечта е пълната капитулация на Украйна и разпадането на Европейския съюз до 2036 година. В тази картина Киев, Одеса и Харков са под пълен руски контрол, а ядреният арсенал се разглежда като последен и ефективен аргумент, ако фронтовата линия спре да се движи в желаната посока.
Но идеолозите предвиждат и по-мрачни алтернативи. Другият край на спектъра е пълен провал – загуба на влияние в Източна Европа и официално членство на Украйна в НАТО. Между тези два полюса стои т.нар. „инерционен“ вариант: замразен конфликт и Русия, която до 2050 г. се превръща в държава от второстепенно значение, притисната между икономическата и политическа хегемония на САЩ и Китай.
Тук обаче се крие истинската стратегическа игра. Според анализатори от Американския институт за изследване на войната, тези крайности може да са нарочно излагани на публичност. Целта на Кремъл вероятно е да създаде илюзията, че текущата политика на Владимир Путин е умерена, разумна и дори „центристка“ на фона на тези екстремистки манифести.
За Дугин войната не е просто териториален спор или регионален конфликт, а глобален сблъсък между два фундаментално различни модела на цивилизация. От едната страна стои либералният Запад, а от другата – визията за многополюсен свят, воден от велики цивилизационни нации като Русия, Китай и Индия, които се стремят да изградят нов, антизападен блок.