Въпросът за защитата на Русия от балистични удари се превръща в сложна стратегическа игра, в която огромният териториален мащаб на страната се оказва не предимство, а сериозна уязвимост. Идеята за единен и непробиваемост защитен купол изглежда все по-скоро като политическа декларация, отколкото като военна реалност.
Основният проблем е драстичното неравенство при разпределението на противовъздушната отбрана. Докато най-модерните системи от серията С-500 „Прометей“ са концентрирани в тесен кръг около Москва, за да осигурят безопасността на столицата, останалата част от огромната руска територия остава с много по-слаба и разпръсната защита.
Сателитните данни разкриват тревожни тенденции за Кремъл – системи за ПВО се прехвърлят набързо от отдалечените райони на Далечния изток и северните ширини към европейската част на страната и зоните близо до фронта. Това е ясен сигнал, че руските ресурси са разтеглени до краен предел и не могат да покрият всички стратегически обекти едновременно.
Освен липсата на достатъчно комплекси, се появява и критичният проблем с „мунициите“. Запасите от ракети-прехващачи, особено за системите С-400, са значително изчерпани през последните години. Това означава, че дори в райони, където има налично ПВО, защитата може да се срине бързо при интензивни атаки поради липса на ракети.
От друга страна, Украйна не разполага с лесно решение. Създаването на собствени балистични ракети е истински технологичен кошмар, който изисква прецизни системи за насочване и двигатели с твърдо гориво. Всичко това трябва да се постигне в условия, в които производствените мощности са под постоянен риск от руски удари.
В крайна сметка, ситуацията се превръща в състезание между двете страни: Русия се бори да запълни дупките в своята разпръсната отбрана, а Украйна се опитва да индустриализира своите амбиции за стратегически удари. Успехът в този сблъсък ще зависи не само от техниката, но и от качеството на разузнавателната информация.