Животът в космополитния испански град Барселона се превърна в своеобразно убежище за бившата гимнастичка Елена Бинева. Месец и половина след събитията, които разтърсиха семейството ѝ, тя се опитва да намери нов ритъм в ежедневието си, далеч от родината, но по-близо до най-скъпите си хора в търсене на вътрешен покой.
В тези трудни моменти неотлъчно до нея са съпругът ѝ Алан Аланович и малката им дъщеричка. Семейството се установи в Испания малко преди черната вест за смъртта на баща ѝ да промени реалността им завинаги. Именно присъствието на любимите хора и бащинските грижи на Алан се оказват най-силният лек за наранената душа на спортистката, която преминава през един от най-тежките си периоди.
Припомняме, че бизнесменът и бивш евродепутат Слави Бинев загуби живота си при трагичен инцидент в края на октомври. Въпреки огромната болка, Елена намери сили да се върне в България за последно сбогом, след което отново отпътува за Барселона. Там тя се опитва да продължи професионалния си път, въпреки че тъгата често я съпътства по време на ежедневните ѝ разходки из каталунската столица.
В момента Ели и Алан развиват успешно кариерите си в модния бранш, където и двамата се изявяват като модели. Работата пред обектива и професионалните ангажименти им помагат да се фокусират върху бъдещето, макар следите от загубата все още да личат в погледа на красивата българка. За нея работата е не само препитание, но и начин да отклони мислите си от тежката загуба.
В социалните мрежи тя сподели трогателно послание, изпълнено с надежда и решителност за бъдещето. Бинева вярва, че въпреки физическата раздяла, семейният дух ще остане по-силен от всякога. Тя обещава да съхрани паметта на баща си, като обедини близките си – точно по начина, по който той винаги е мечтал да вижда семейството си сплотено и единно.
Ели описва баща си не само като твърд и силен мъж, познат на обществото, но и като човек с изключително меко сърце, изпълнено с обич към децата му. Тези спомени са нейният компас в новата реалност, в която тя се учи да живее с липсата, но и с вярата, че един ден семейството отново ще бъде заедно около празничната маса.
