Инцидентът на летището в Лайпциг, където е открит дрон с експлозиви до украински товарен самолет, отново постави на дневен ред темата за хибридните атаки. Макар германските власти да сочат директно към Москва, ситуацията се превърна в повод за по-дълбок анализ на текущата геополитическа напрегнатост и рисковете, които тя носи.
България реагира бързо и категорично, като Министерството на външните работи изрази пълна подкрепа за съюзниците. Въпреки това, до момента не са постъпили конкретни данни от разузнавателните служби, които еднозначно да потвърдят руковата на Русия, макар и общата оценка на НАТО и Европейската комисия да определя действията на Кремъл като безразсъдни.
Тук обаче се появява и другата страна на монетата. Румен Радев, макар и да се солидаризира с тревогата от случая с дрона, задава провокативен въпрос: дали изпращането на европейски далекобойни оръжия за удари дълбоко в руска територия не е също толкова рисковано и безразсъдно действие?
Според него е опасно да се игнорира фактът, че всяка държава ще отговори, ако бъде атакувана в тила си. Логиката е, че използването на европейски технологии, информация и инструктори за далекобойни удари само увеличава вероятността за сериозен отговор, който Европа може би не е готова да поеме.
Основният проблем, подчертан от Радев, е стремежът на Запада към конвенционална победа над Русия. Тази стратегия, според него, напълно пренебрегва ядрения потенциал на Москва и развитието на нейните хиперзвукови оръжия, срещу които светът няма ефективна защита.
В крайна сметка, рискът от разширяване на конфликта става все по-голям с всеки изминал ден. Единственият разумен изход в тази ситуация, според него, е незабавното връщане на масата за преговори, преди пространственият обхват на войната да достигне критична точка.