В кулоарите на Европейския съюз назрява тиха, но ожесточена битка за контрол над външната политика на континента. В центъра на този институционален сблъсък стоят две от най-влиятелните жени в Брюксел: председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас. Техният конфликт не е просто лично съперничество, а по-скоро отражение на дълбоки разногласия относно бъдещата структура и баланса на властта в европейската дипломация.
Традиционно, ръководната роля във външните отношения на ЕС принадлежи на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), оглавявана от Калас. Тази структура е създадена, за да осигури кохерентност и единство в европейската дипломация. Въпреки това, амбициите на Фон дер Лайен да разшири правомощията на Комисията над този ресор стават все по-очевидни. Кулминацията на това напрежение дойде с предложението на Франция и Германия за реформа на ЕСВД, което би прехвърлило значителна част от тези правомощия към председателството на ЕК.
Ако тези промени бъдат приети, те биха засилили драстично властта на Урсула фон дер Лайен, не само за сметка на Кая Калас, но и на националните правителства на 27-те страни членки. Тази перспектива предизвика сериозно безпокойство сред някои столици, които виждат в нея риск от централизация и подкопаване на междуправителствения характер на Съюза. Италия, водена от премиера Джорджа Мелони, се превърна в основен защитник на по-балансиран подход.
Рим разпространи неофициален документ, известен като „non-paper“, в който категорично защитава прерогативите на върховния представител и подчертава ключовата роля на Съвета на ЕС и националните правителства при формирането на външната политика. Според италианското правителство, ЕСВД трябва да бъде укрепена като „координационен център“, докато Съветът трябва по-ефективно да изпълнява стратегическата си роля, без да са необходими промени в учредителните договори на ЕС. Този ход е насочен към предотвратяване на прекомерна концентрация на власт в ръцете на Комисията и съхраняване на суверенитета на държавите членки.
Подкрепа за италианската позиция вече изразиха редица северноевропейски държави, балтийските републики и някои източноевропейски членки. Това показва, че въпросът далеч не е изолиран спор, а ескалиращ дебат, който засяга основни принципи на европейското управление. Очаква се този важен въпрос да бъде поставен на дневен ред на следващата среща на Европейския съвет през декември. Изходът от тази битка ще има дългосрочни последици за способността на ЕС да действа като единен и ефективен играч на световната сцена, както и за вътрешната динамика между неговите институции и държави членки.