Връзката между българското поле и щанда в магазина се превръща в бойно поле на интереси, където основният въпрос е кой прибира лъвския пай от парите на потребителите. Докато производителите на плодове и зеленчуци алармират за липса на прозрачност и засилен натиск, големите търговски вериги се стремят към нови законови защити. Този сблъсък не е просто икономически спор, а въпрос на оцеляване за родното земеделие, което все по-трудно се конкурира с вносната продукция.
Светлана Орманова от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ подчертава критичната нужда от проследяване на ценообразуването по цялата верига. Според нея земеделците получават най-скромния дял от крайната цена, докато по пътя към купувача се натрупват разходи чрез посредници и търговски надценки. Резултатът е тревожен – много стопани се отказват от дейността си, а овощни градини биват изкоренявани, защото трудът им вече не е финансово оправдан.
Напрежението ескалира и заради идеята търговският сектор да получи статут на критична инфраструктура. Производителите са категорични – ако държавата ще предоставя подобен статут, той трябва да обхване целия процес, включително напояването, съхранението, транспорта и логистиката. Без цялостен подход защитата само на един елемент от веригата би създала още по-голям дисбаланс на пазара и би поставила фермерите в още по-неизгодно положение.
Експертният поглед на Богомил Николов от „Активни потребители“ насочва вниманието към пазарните механизми като единствено устойчиво решение. Той припомня, че дългогодишни грешки в аграрната политика са довели до прекомерно субсидиране на зърнопроизводството за сметка на плодовете и зеленчуците. Това е направило страната ни силно зависима от внос, а изходът се крие в стимулирането на конкуренцията и създаването на по-къси вериги за доставка.
Обединението на малките производители в кооперативи се очертава като основен спасителен пояс. Само чрез сдружаване те могат да постигнат необходимия обем и качество, за да бъдат равностоен партньор на големите магазини. За целта обаче са необходими законодателни промени и данъчни облекчения, които да насърчат фермерите да работят заедно, вместо да се борят поединично с пазарните гиганти.
Потребителите също носят своята отговорност и имат силата да влияят на пазара чрез своя избор. Сравняването на офертите и подкрепата за местни продукти са малки стъпки с голям ефект. Същевременно, данните за разхищението на храна са шокиращи – средно по 300 евро на човек годишно отиват в коша, което е не само икономическа загуба, но и сериозен проблем на фона на растящите цени.
В крайна сметка, балансът по веригата „от фермата до вилицата“ изисква не само санкции, но и реално прилагане на експертните препоръки от регулаторните органи. Прозрачността не трябва да бъде само лозунг, а механизъм, който да гарантира, че българският производител ще остане на пазара, а потребителят ще получава качествена храна на честна и обоснована цена.