Площадът пред Народния театър „Иван Вазов“ отново се превърна в сцена на остър сблъсък между изкуството и шумните градски прояви. След период на затишие, неделните хорà се завърнаха в сърцето на София, предизвиквайки вълна от недоволство сред творческите среди. Оказва се, че докато вътре в залите се гради култура, отвън ехтят децибели, които нямат нищо общо с театралната етика и уважението към храма на Мелпомена.
Актьорът Георги Златарев сподели своето искрено възмущение от ситуацията, пред която са били изправени той и колегите му по време на спектакъла „Влюбените“. Вместо необходимата тишина и концентрация, артистите е трябвало буквално да надвикват мощни озвучителни уредби, бълващи сватбарски хитове, гръцки ритми и популярната „Бела роза“. Според него, присъствието на водещ, който крещи в микрофон точно пред входа на театъра, е проява на лош вкус и тотална липса на професионална солидарност.
Въпросът за „уродливия патриотизъм“ стои в центъра на този културен конфликт. Златарев е категоричен, че родолюбието не се изразява в надуването на евтини тонколони докрай и нарушаването на обществения ред. Той изрази убеждението си, че самият Иван Вазов не би одобрил подобно поведение, което маскира липсата на възпитание под формата на народни традиции. Въпреки звуковия терор, екипът на спектакъла е успял да завърши представлението, разчитайки единствено на своя висок професионализъм и воля.
Това не е първият случай, в който танците в Градската градина пречат на работата в театралните зали. Още през 2019 г. проблемът беше ескалирал до степен, в която фолклорната инициатива бе преместена на площад „Бански“ пред Регионалния исторически музей. Изглежда обаче, че това решение е било временно и шумните прояви отново са окупирали пространството пред Народния театър, въпреки че Столична община вече осигури алтернативни места и дори финансиране за подобни събития пред НДК.
Дилемата между правото на забавление на открито и правото на спокойна работна среда за творците остава болезнено отворена. Докато едни виждат в хорàта начин за съхраняване на традициите, други съзират в тях агресивно навлизане в територията на високото изкуство. Ясно е едно – когато шумът от площада заглушава гласовете на сцената, губи не само театърът, но и цялото общество, което претендира за европейски културни ценности.