Един обикновен работен ден в София се превърна в сцена на шокиращо насилие, когато опитът на журналистката Соня Колтуклиева да получи отговор от властта завърши с нея на тротоара. Инцидентът, случил се пред централата на „Прогресивна България“, не е просто сблъсък между охрана и медии, а тревожен сигнал за начина, по който държавните структури интерпретират понятието „сигурност“.
Драмата се разгръща, докато водещата се опитва да зададе въпроси към председателя на Народното събрание Михаела Доцова относно провалените изслушвания за помилванията на вицепрезидент Илияна Йотова. В опит да стигне до Доцова, Колтуклиева отваря вратата на служебния автомобил, което предизвиква незабавна и прекомерна реакция от страна на охранителя от НСО. Журналистката е избутана с брутална сила и пада по гръб, оставайки за известно време в безсъзнание.
Последствията от този инцидент са тежки. В Спешното отделение на Военно-медицинска академия бяха констатирани сериозни травми: счупена ключица, извадено рамо и мозъчно сътресение. Докато екипи на криминалната и военната полиция присъстваха в болницата за вземане на показания, обществото остана потресено не само от самия удар, но и от последвалото поведение на кортежа, който напуска мястото, без да се увери в състоянието на пострадалата.
Реакцията в политическия елит беше светкавична и почти единодушна в осъждането на случилото се. От вицепрезидент Илияна Йотова, която определи действията като недопустими, до политически опоненти като Делян Пеевски, Бойко Борисов и Костадин Костадинов – всички подчертаха, че физическото насилие над журналист е неприемливо в демократично общество. Имена като Андрей Гюров и Атанас Атанасов настояха за незабавни оставки, определяйки случилото се като проява на арогантност и липса на човечност.
От своя страна Националната служба за охрана обяви, че е започнала проверка на случая и че Военната прокуратура е уведомена. Въпреки това, позицията на службата остави много въпроси, тъй като едновременно с обещанията за мерки, НСО призова за зачитане на „неприкосновеността“ на охраняваните лица, напомняйки, че опитите за нейното нарушаване налагат законни действия от страна на гардовете.
Този инцидент поставя под въпрос границата между защитата на държавните фигури и правото на гражданите и журналистите да търсят отговори. Когато един въпрос води до болнична стая, става ясно, че проблемът не е в „нарушената неприкосновеност“, а в липсата на професионализъм и етика в най-високите ешелони на сигурността.