Вечерта на 21 ноември 1916 г. Джек Лондон се оттегля от масата в ранчото си край Глен Елън, Калифорния, след като се оплаква от силно неразположение. Няколко часа по-късно, рано сутринта на 22 ноември, прислужник го намира в безсъзнание в стаята му. Сестра му Елиза Шепард повиква лекари от Санта Роса, но писателят така и не идва в съзнание.
Около обяд настъпва кратко подобрение. След това състоянието му отново се влошава и той умира в 19:45 часа. Джек Лондон е на 40 години. До 41-ия му рожден ден остават по-малко от два месеца.
Официалната причина е бъбречно заболяване
Първоначално лекарите допускат хранително отравяне. По-късно поставят диагнозата тежка уремия — натрупване на токсични вещества в организма при нарушена бъбречна функция. Смъртният акт посочва „уремия след бъбречна колика“, както и хроничен интерстициален нефрит.
Здравето на Лондон се влошава постепенно. През 1913 г., когато е опериран от апендицит, лекарите установяват сериозно бъбречно увреждане. Те го съветват да промени начина си на живот, да спре алкохола и да намали натоварването. Лондон обаче продължава да работи с изтощителен ритъм — пише, управлява своето ранчо, занимава се със земеделие и поддържа планове за нови книги и проекти.
Последните му години са белязани и от финансов натиск. Ранчото „Бюти“ изисква средства, а писателят издържа близки хора и продължава да пише, за да покрива разходите си. Дори след пожара, който унищожава почти завършената му къща „Вълчият дом“ през 1913 г., той планира нейното възстановяване.
Самоубийство или медицинска криза
Скоро след смъртта му започват слухове, че Лондон е използвал морфин, опиум или хероин и че е починал от преднамерена свръхдоза. Тези версии се подхранват от известната му употреба на лекарства срещу болка и от разказите за тежкото му здравословно състояние.
По-късно изследователи изследват негови лични вещи, сред които стъклени шишенца и кожен медицински несесер. Открити са следи от опиати, но в комбинации, характерни и за свободно продавани по онова време лекарства срещу кашлица и настинка. Ръководителят на изследването Рикети заявява: „Нашите данни изключват хипотезата за самоубийство.“ Други специалисти обаче подчертават, че наличието на лекарства само по себе си не може да установи дали евентуална свръхдоза би била случайна или умишлена.
Потвърденото остава записаното в смъртния акт: бъбречна колика, хронично бъбречно заболяване и уремия. Версията за самоубийство не е доказана.
Последното му място
Лондон е кремиран в Оукланд. На 26 ноември прахът му е положен на малък хълм в ранчото, близо до гробовете на две деца от пионерско семейство. Самият писател предварително е казал на съпругата си Чармian и на сестра си Елиза: „Не бих имал нищо против да положите праха ми на хълма, където са погребани децата Грийнлоу, и да ме затрупате с червен камък от руините на Голямата къща.“
Некрологът на Ърнест Хопкинс в „Сан Франциско Бюлетин“ обобщава потресът от смъртта му така: „Нито един писател, освен може би Марк Твен, не е водил по-романтичен живот от Джек Лондон.“ Той оставя повече от 50 книги, стотици разкази и образи, които продължават да свързват литературата с морето, дивата природа и борбата за оцеляване.
Източници: smithsonianmag.com, oregonnews.uoregon.edu
