Бизнесът бие тревога за финансовата посока на страната, насочвайки острото си внимание към проектобюджета за 2026 г. Основният проблем, който АИКБ идентифицира, е тревожният дефицит от 5,7% от БВП, което в паричен израз означава над 7,2 млрд. евро. Според работодателите държавата се намира в опасен цикъл, при който разходите растат много по-бързо от приходите, което неизбежно води до натрупване на нов дълг, надхвърлящ вече одобрените 3,8 млрд. евро.
Критичният поглед на бизнес общността е насочен първоначално към разходната част. Добрин Иванов от АИКБ смята, че дефицитът би могъл да бъде свалил до нива между 4% и 4,5%, ако правителството спре механичното търсене на нови приходи и започне реална консолидация на разходите. Особено съмнение предизвикват рекордните капиталови разходи от 9,3 млрд. евро. Макар годината да е извънредна заради европейските програми, бизнесът се пита дали държавният aparat изобщо има капацитета да абсорбира тези средства, или бюджетът е надут с проекти без реална готовност, които само изкуствено увеличават дефицита.
Вторият фронт на сблъсъка е свързан с осигурителните прагове. Повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро е разглеждано като удар по най-продуктивните сектори, като най-силно ще бъде засегнат IT секторът. Ако компаниите не поемат тези разходи, нетните заплати на висококвалифицираните кадри ще спаднат. Паралелно с това, АИКБ настоява за преразглеждане на минималните осигурителни прагове, които се считат за остарели и нереални, призовавайки за осигуряване на реалните заплати, а не на административни стойности.
Темата за пенсиите също е в центъра на спора. Според работодателите пенсионната система е твърде щедра спрямо реалните приноси. Предложението на АИКБ е радикално: премахване на минималната пенсия като категория и пълно отделяне на социалното подпомагане от пенсионната система. По този начин пенсиите ще зависят единствено от стажа и приноса, а социалните мерки ще покриват нуждите на най-бедните. Допълнително се поставя под въпрос и „Швейцарското правило“, като се предлага индексацията да покрива само инфлацията в периоди на хроничен дефицит.
Сега топката е в upholding на Народното събрание. С нарастващи разходи за издръжка от над 1 млрд. евро, бюджетът влиза в трудна политическа фаза. Сблъсъкът е между правителствената визия за „необходима рамка“ и бизнес предупреждението за липса на фискална дисциплина. Остава открият въпрос дали законодателите ще проявят смелост да режат разходите или ще приемат плана с цената на още повече дългове и напрежение върху бизнеса.