Когато книгите се превърнат в мишени, става въпрос за нещо много повече от физически разрушения. Мащабните атаки срещу културната инфраструктура на Украйна, наблюдавани през юли и август, са истински удар по паметта и идентичността на един цял народ. Статистиката е стряскаща – около 10 милиона книги са унищожени, заедно с печатници, складове и логистични центрове, които поддържат живота на украинското книгоиздателство.
Един от най-тежките удари е нанесен върху складовете на издателската група RNK-Ranok в Харкив. Само при този акт са изгубени близо 8 милиона тома, сред които стотици хиляди учебници. Това не е просто „страничен ефект“ от военните действия, а целенасочен опит за изтриване на културния генетичен код на нацията и заглушаване на нейния глас.
Факултетът по славянски филологии, където се изучава и украинистика, приема тези събития с дълбока болка. За академичната общност е недопустимо културата да бъде превръщана в легитимна цел. Когато се унищожават учебници и литература, се застрашава не само настоящето, но и образованието и бъдещето на следващите поколения.
В името на солидарността, филолозите изразяват своята пълна подкрепа за всички, които в условията на войната продължават да пазят и създават украинската книга – от писателите и редакторите до библиотекарите и печатарите. Това е борба за оцеляване на духа, която изисква подкрепата на целия издателски бранш и академичните среди.
Като радикална мярка срещу агресията, се настоява за незабавно прекратяване на всякакво професионално и институционално сътрудничество с руските литературни и издателски структури. Позицията е категорична: докато войната продължава, няма място за партньорство с тези, които подкрепят унищожаването на чуждото културно наследство.
Призивът е ясен и неотложен: трябва да спре разрушаването на украинската култура и книгите, и най-вече – трябва да спре тази война.