Дипломатическите искри между Вашингтон и Техеран достигнаха нова критична точка в кулоарите на ООН. Американският държавен секретар Марко Рубио зае безкомпромисна позиция, като нареди на иранската делегация, водена от външния министър Абас Арагчи, да напусне територията на Съединените щати без никакво забавяне. Този ход дойде като рязък финал на поредния опит за намиране на изход от задънената улица в отношенията между двете сили.
От американска страна риториката бе неочаквано сурова и директна. Според официални източници, търпението на администрацията във Вашингтон се е изчерпало, след като станало ясно, че преговорите не носят желания прогрес. „Престоят им приключи заедно с форума на Общото събрание“, коментираха представители на американската мисия, подчертавайки, че иранските дипломати са останали в Ню Йорк по-дълго, отколкото е било приемливо за домакините.
Техеран обаче побърза да представи съвсем различна версия на събитията, опитвайки се да омаловажи случилото се. Иранските власти категорично отричат да е имало принудително изгонване, твърдейки, че заминаването им в малките часове на 29 септември е било предварително планирано и съгласувано. Това разминаване в разказите за една и съща нощ в Ню Йорк само потвърждава дълбоката пропаст от недоверие, която разделя двете държави.
В основата на този дипломатически сблъсък стоят нерешени въпроси, които тежат на международната сцена от години. Спорът за ядрената програма на Иран, тежките икономически санкции и контролът върху стратегическия Ормузки проток остават основните препъникамъни. Докато Техеран настоява за размразяване на активи и икономическо облекчение, Вашингтон не отстъпва от искането за конкретни и проверими ангажименти в ядрената сфера.
Напрежението ескалира на фона на продължаващия регионален конфликт, който започна с военни действия през февруари и беше последван от серия ракетни атаки. Въпреки че през юни бе постигнат кратък дипломатически успех с меморандум за корабоплаването, последните събития показват, че стабилността в региона остава изключително крехка.
Макар Катар да продължава ролята си на посредник и да се опитва да поддържа каналите за комуникация отворени, сигналът от Вашингтон е повече от ясен. Вместо очаквания дипломатически пробив, иранската делегация отпътува за Доха под натиска на едно категорично искане за напускане, което оставя бъдещето на преговорите под сериозен въпрос.