Столицата е изправена пред едно от онези исторически решения, които разпалват страсти и повдигат въпроси за паметта и справедливостта. Кметът Васил Терзиев отново внася предложение пред Столичния общински съвет за издигане на паметник на инж. Иван Иванов – градоначалник, чието наследство е едновременно бляскаво и спорно. Инициатива, отлагана вече 15 години, сега е на прага на окончателно решение, очаквано на 5 ноември.
За едни инж. Иван Иванов е безспорен строител и визионер, човекът, който променя лицето на София през първата половина на XX век. Неговото име е неразривно свързано с Рилския водопровод – грандиозно инженерно постижение, което осигурява чиста планинска вода за бързо разрастващия се град. Този водопровод, чийто вековен юбилей бе отбелязан наскоро, е емблема на българското инженерство и до днес.
Като кмет на София между 1934 и 1944 г., назначен с указ на цар Борис III, Иванов ръководи мащабна модернизация. Под негово управление столицата вижда значителни подобрения във водоснабдяването, канализацията, транспорта и градската хигиена. Той стои зад одобряването на градоустройствения план на проф. Адолф Мусман и поставя основите на автобусния и тролейбусния транспорт, превръщайки София в един по-съвременен европейски град.
Съдбата му обаче е белязана и от политическите турбуленции на времето. След 9 септември 1944 г. инж. Иванов е арестуван и осъден от Народния съд на доживотен затвор заради предполагаема прогерманска дейност. Въпреки че по-късно е помилван и дори комунистическата власт използва инженерните му знания за ключови проекти като хидровъзел „Искър“, сянката на обвиненията остава. Впоследствие той е съдебно реабилитиран и умира през 1965 г.
Именно тази сянка възражда и днешния дебат. Организацията на евреите в България „Шалом“ и Централният израилтянски духовен съвет категорично се противопоставят на паметника. Техните аргументи се основават на документи и публикации, сочещи публична подкрепа на Иванов за Адолф Хитлер и участие на столичната администрация в антиеврейските мерки по време на Втората световна война. Свидетелства като статии във вестници и резолюция от 1942 г. по мерки срещу евреите повдигат сериозни морални въпроси, като дори Бойко Борисов призова съветниците от ГЕРБ да не подкрепят инициативата.
В отговор на тези обвинения, общинският съветник проф. Вили Лилков, един от основните защитници на паметника, изтъква съдебната реабилитация на инж. Иванов и архивен доклад на Държавна сигурност от 1945 г. Според този доклад, бившият кмет е бил германофил и монархист, но не и привърженик на националсоциализма. Така историята се превръща в поле за тълкуване, където постиженията и противоречията се преплитат.
Предстоящото заседание на Столичния общински съвет не е просто гласуване за един паметник. То е избор за това как обществото ни избира да помни своите фигури – дали да ги възхвалява безусловно за техните заслуги, или да приема цялостната им, често сложна и противоречива, историческа роля. София е на кръстопът, където миналото среща настоящето в търсене на истина и достойнство за бъдещите поколения.