Германия се е превърнала в неочакван финансов източник за много семейства в Източна Европа, което предизвиква сериозни политически дебати в страната. Евродепутатът и социален експерт Рене Спрингер бие тревога за т.нар. „имиграция към социалните системи“, при която огромни суми от германския бюджет отиват за деца, които изобщо не живеят на територията на Федералната република.
Статистиката, представена от Спрингер, е стряскаща и показва драстичен скок в разходите. Ако през 2010 година Германия е изплащала около 35,8 милиона евро за такива надбавки, то до 2023 година тази сума е нараснала многократно, достигайки над половин милиард евро. Този тренд е определен като неприемливо преразпределение на данъците на германските граждани в полза на чужди държави.
В центъра на критиките са гражданите на по-бедни страни от ЕС, като България и Румъния. Описва се механизъм, при който нископлатена работа в Германия служи просто като „входен билет“ за получаване на щедри детски надбавки. Примерът е показателен: човек с минимално заплащане от 300 евро може да получава над 1300 евро месечно за пет деца, които остават в България.
Сравнението с местния стандарт е ударно – тези надбавки надвишават дори минималната работна заплата в България, която е 620 евро. Според критиците това създава изкуствен и силен финансов стимул за трудова миграция, който не е продиктуван от професионално развитие, а от възможността за социални облекчения.
Решението, което Спрингер и неговата партия предлагат, е въвеждането на индексация на плащанията. Идеята е сумите да се изчисляват според реалния стандарт на живот в страната, където децата реално живеят. Въпреки това, пътят към тази реформа е труден, тъй като Европейският съд вече е определил подобни опити, приложени в Австрия, за противоречащи на европейското право.
В крайна сметка Германия остава „магнит“ за социални плащания, докато европейското законодателство ограничава възможностите на националните правителства да затворят тези дупки в системата и да предотвратят финансовия поток към чужбина.