Неотдавнашните президентски избори разкриха тревожна картина на гражданска апатия, особено в някои от най-големите ромски квартали в страната. На фона на общата избирателна активност, редица секции в Пловдив, Ямбол и София отчетоха стряскащо ниски резултати, които повдигат сериозни въпроси за доверието в политическия процес и начините за ангажиране на тези общности.
В пловдивския квартал „Столипиново“, който е един от най-големите в България, избирателната активност е намаляла наполовина в сравнение с парламентарните избори през април. В една от секциите, където са регистрирани 740 души с право на глас, едва 25 са упражнили своя вот. Подобни цифри са огледало на дълбоко разочарование и умора от политическите обещания.
Жителите на тези райони изразяват своето недоволство от повтарящи се сценарии. Мнозина споделят, че са „омръзнали“ от политици, които обещават по-добър живот, по-високи заплати и пенсии, но след изборите забравят за нуждите на хората. Това усещане за измамени очаквания води до отчуждение и отказ от участие в демократичния акт.
Друг ключов фактор, посочен от местните, е липсата на адекватна информация и комуникация. Мнозина твърдят, че не са знаели за провеждането на изборите или са очаквали „хората с колите“ да дойдат и да ги информират, както е било в миналото. Този пасивен подход към гласуването подчертава нуждата от по-целенасочени и ефективни кампании за гражданско образование и мобилизация.
Ситуацията не е по-различна и в други градове. В ромската махала на Ямбол, в секция 41, от 1099 избиратели са гласували едва 20. Тук също се чуват гласове на недоволство – хората не са доволни от никой президент, не получават финансова подкрепа и не са осигурени. В столичния квартал „Филиповци“ пък, в една от секциите, едва 23 души са пуснали бюлетина, което е драстичен спад от 170 гласа на предишните парламентарни избори.
Тези данни са сериозен сигнал за политическия елит. Те показват, че значителна част от обществото се чувства изоставена и непредставена. За да се преодолее тази апатия, е необходимо не просто да се призовава към гласуване, а да се изгради истински мост на доверие между управляващи и управлявани, основан на конкретни действия и изпълнени обещания. В противен случай, урните ще продължат да остават празни, а гласовете на много българи – да звучат само в мълчание.