Сцената пред Народния театър „Иван Вазов“ в София се превърна в арена на сблъсък между традицията и протеста. Група доброволци, водени от Манол Глишев, успяха да блокират провеждането на нерегламентирано хоро, което от дълго време предизвиква напрежение заради шума и липсата на разрешение от Столичната община. С плакати с надпис „Тук не е Москва“, гражданите ясно изразиха позицията си срещу проявата, организирана от сдружение, свързано с наследниците на Отечествения фронт.
Общинските власти в лицето на Ирина Дакова, заместник-кмет по културата, отдавна са нащрек заради този казус. По нейни данни, за текущата година са били съставени седем акта и два фиша заради упоритото провеждане на неразрешени събития на същото място. Според администрацията, действията на организаторите са целенасочена провокация, която пречи на нормалната работа на културната институция.
В същото време, истинските почитатели на фолклора се разграничиха категорично от тези сбирки. Инициативата „Хора за хората“, която организира законни и съгласувани неделни хора край езерото „Ариана“, публикува официално изявление. В него те подчертават, че нямат нищо общо с групата пред Народния театър. Според тях, политизирането на българските танци и използването им за провокации вреди на имиджа на целия фолклорен събор, който се провежда в дух на единство и уважение към традициите.
„Нека правим разлика между българската традиция и конкретната ѝ употреба“, заявяват организаторите на легитимните хора. Те посочват, че многократно са призовавали групата пред театъра да се премести на подходящо място, но молбите им са останали нечути. Проблемът не е в самото хоро, а в неговата натрапчивост и политически подтекст, които често се сблъскват с недоволството на минувачите.
Разследването на произхода на тези събития води към „Обществена академия за наука, образование и култура“, създадена през 2015 г. от Отечествения съюз. Организацията е пряк наследник на Отечествения фронт – структура, която в миналото е служила като инструмент на комунистическата пропаганда. Това обяснява и защо провеждането на танците се възприема от мнозина не като културен акт, а като идеологическо присъствие в сърцето на столицата.