Българският парламент предприе решителни действия за овладяване на енергийната нестабилност, като гласува премахването на акциза върху втечнения нефтен газ и природния газ. Решението, което беше прието ударно на две четения в рамките на едно заседание, има за цел да осигури глътка въздух за домакинствата и бизнеса в условията на непредсказуеми международни пазари.
Законодателната инициатива, внесена от група народни представители, срещна широко съгласие в пленарната зала. Общо 158 депутати дадоха своята подкрепа за мярката, като липсваха гласове „против“, а въздържалите се бяха едва десет души. Този широк консенсус позволи на новите правила да влязат в сила със задна дата, обхващайки периода от 1 октомври 2026 г. до края на същата календарна година.
Основната мотивация зад това решение са напрегнатите събития в Близкия изток, които пряко застрашават веригите за доставки на енергоносители. Законодателите се позовават на европейските регулации, които позволяват временна гъвкавост при данъчното облагане в периоди на криза. Въпреки това, отстъпката е строго лимитирана до края на 2026 г., за да не се влиза в противоречие с дългосрочните климатични ангажименти на държавата.
Какво означава това на практика за крайния потребител? Нулевата ставка за втечнения нефтен газ и природния газ цели да намали разходите за транспорт и логистика, които често се оказват тежест за малките предприятия и семейните бюджети. Очаква се облекчението да подейства като спирачка за инфлационния натиск върху стоките от първа необходимост, чиито цени са пряко обвързани с транспортните разходи.
Разбира се, всяко подобно облекчение има своята цена. Държавният бюджет планира да се откаже от приходи в размер на 20 милиона евро за тримесечния период на действие на мярката. Агенция „Митници“ е натоварена със задачата да следи за стриктното спазване на новия режим, за да гарантира, че ползата от нулевия акциз ще достигне до крайните потребители, а не ще бъде усвоена от посредници.