Световната сцена отново стана арена на остри геополитически сблъсъци, след като Куба отправи сериозни обвинения към Съединените щати. Според Ернесто Соберон Гусман, представител на Хавана в ООН, американската администрация е упражнила безпрецедентен натиск върху редица държави, опитвайки се да ги принуди да променят вота си относно дългогодишното ембарго над острова.
Дипломатическите среди определят действията на Вашингтон като изключително агресивни. В дните преди гласуването в Общото събрание, представители на много страни са споделили пред кубинските си колеги, че методите за въздействие, използвани от американските власти, граничат с недопустимото. Този климат на принуда е бил ежедневие в кулоарите на световната организация.
Въпреки това, резултатите от гласуването на 28 октомври потвърдиха, че мнозинството от държавите остават на позицията си за прекратяване на икономическата изолация на Куба. Резолюцията беше приета със 130 гласа „за“, докато 17 страни гласуваха против, а 25 се въздържаха. Анализатори обаче отбелязват забележим спад в подкрепата за Хавана в сравнение с предходни години, което показва, че кампанията за влияние на САЩ все пак е дала някакви резултати.
От своя страна, американските представители в ООН, начело с Майк Уолц, аргументират твърдата си позиция с обвинения към кубинското правителство в корупция и системно нарушаване на човешките права. САЩ категорично отхвърлят термина „блокада“, подчертавайки, че търговските им връзки с острова не са напълно прекъснати, макар и силно ограничени.
Важно е да се отбележи, че гласуването в ООН има по-скоро символичен и политически характер. Дори след приемането на резолюцията, ембаргото остава в сила, тъй като неговата отмяна зависи единствено от законодателните органи на САЩ. Така вече шест десетилетия спорът остава в задънена улица, превръщайки се в ежегоден ритуал на дипломатическо противопоставяне.