Случаят с участието на България в разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН придоби неочакван обрат. Вицепрезидентът Илияна Йотова внесе яснота около медийните спекулации, свързани със съвместното изявление за войната в Украйна. Оказа се, че отсъствието ѝ от залата не е било случайно, а добре обмислен акт на несъгласие с финалния текст на документа.
Според официалната позиция на Йотова, българската страна е предложила конкретни редакции в декларацията. Тези корекции обаче не са били взети под внимание от организаторите и останалите участници. Именно това игнориране на българските предложения е станало основната причина вицепрезидентът да вземе решението да не присъства на самото заседание и да не обвързва името си с предложения текст.
Този ход подчертава сериозните разминавания между първоначалните очаквания за единна позиция и реалните дипломатически преговори зад кулисите в Ню Йорк. Йотова е категорична, че не може да подкрепи документ, който не отразява адекватно вижданията и нюансите, които България е настоявала да бъдат включени в международния диалог за конфликта.
Интересно е, че Министерството на външните работи също излезе с подобна констатация. От ведомството потвърдиха, че българската национална позиция не е била отразена в своята пълнота в окончателния вариант на декларацията. Това създава усещането за липса на синхрон между големите международни играчи и специфичните интереси на по-малките държави-членки в рамките на ООН.
Въпреки че международният натиск за пълно единодушие по темата Украйна е огромен, действията на Илияна Йотова показват желание за отстояване на суверенни позиции, дори когато това води до публично отсъствие от важни форуми. Ситуацията повдига въпроси за това как се формират общите позиции в глобален мащаб и доколко гласът на всяка страна се чува при изготвянето на финалните резолюции.