• нд. окт. 25th, 2026

Единният учебник: Крачка назад към монопола и риск за българското образование

Bychaspic

окт. 25, 2026
единният учебник: крачка назад към монопола и риск за българското образование

В безпрецедентна проява на единомислие, десет бивши ръководители на образователното министерство, заемали поста в периода от 1990 г. до средата на 2026 г., изразиха своята категорична позиция срещу плановете за въвеждане на единен учебник по ключови хуманитарни дисциплини. Георги Фотев, Йорданка Фандъкова, Николай Денков и останалите им колеги се обединиха около тезата, че монополът върху учебното съдържание по български език, история и география е стъпка назад за родното образование.

Този широк фронт от експерти подкрепя опасенията, изразени по-рано от Асоциация „Българска книга“. Основният аргумент е, че липсата на избор директно застрашава качеството на учебния процес. Вместо да се стимулира конкуренцията между авторите и издателствата, държавно наложеният модел рискува да превърне класната стая в трибуна за политически удобни интерпретации и едностранчиво поднесена информация.

Критиците на идеята подчертават, че професионалната свобода на учителя е фундаментална. Когато един преподавател няма право да избере най-подходящия инструмент за своите ученици, неговата автономия се заличава. Като негативен пример се посочва опитът на Гърция, където централизираната система не е успяла да доведе до по-добри резултати в международните изследвания като PISA, оставайки под средните нива.

Не по-малко тревожен е и икономическият аспект на евентуалната реформа. В момента годишен ресурс от близо 30 милиона евро се разпределя между десетки издателства на базата на реалния избор на хиляди училища. Концентрирането на тези средства в един единствен проект създава сериозни предпоставки за корупция и лобизъм, като оставя открит въпроса кой и по какви критерии ще определя най-доброто съдържание за децата на България.

Сред подписалите се под тази позиция личат имената на Марко Тодоров, Веселин Методиев, Сергей Игнатов, Румяна Коларова, Тодор Танев, Меглена Кунева и Красимир Вълчев. Тяхното общо послание е ясно: образованието се нуждае от плурализъм и качество, а не от административно наложен диктат, който може да обслужва пропагандни цели.