Българският бизнес продължава да се бори с високите цени на електричеството, но въпреки обещанията за държавна подкрепа, механизмът за компенсации изглежда повече като патерица, отколкото като истинско решение. Кой всъщност носи тежестта на тази енергийна криза и защо някои „наследства“ продължават да източват системата?
Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дръпна завесата над един дългогодишен проблем – така нареченото ВЕИ лоби. Оказва се, че инсталации за възобновяема енергия, чиито първоначални инвестиции отдавна са възстановени, продължават да получават щедро финансиране. Това е парадокс, особено като се има предвид, че новите ВЕИ проекти вече се реализират на пазарни принципи и предлагат едни от най-ниските цени на енергията в региона. Защо тогава старите договори остават неприкосновени?
Механизмът за компенсации за небитовите потребители, който уж трябва да облекчи бизнеса, е пълен с пробойни. Вместо да осигури бърза и адекватна подкрепа, той оперира с висок праг от 180 евро за мегаватчас, вместо първоначално предвидените 123 евро. Това означава, че предприятията трябва да похарчат значително повече, преди да получат каквато и да е помощ. Нещо повече, решението за усредняване на цените до средата на 2027 г. създава риск фирмите да останат без подкрепа именно в месеците, когато имат най-голяма нужда от нея, тъй като евентуални по-ниски цени в друг период ще „изравнят“ високите пикове.
Фондът за сигурност на електроенергийната система, който е призван да балансира мрежата и да осигурява компенсации, е подложен на огромен натиск. От него се източват средства за подпомагане на битови потребители, топлофикационни дружества (чрез „високоефективна когенерация“), енергоинтензивни предприятия и останалите индустриални консуматори. По същество, един и същ ограничен ресурс се разпределя между множество нужди, което неизбежно води до недостатъчност и компромиси.
В крайна сметка, бизнесът остава заложник на една сложна и често несправедлива система, където „наследства“ от миналото и неефективни механизми за подкрепа спъват развитието. Докато не се осигури прозрачност и справедливост в разпределението на енергийните разходи и субсидии, българските предприятия ще продължат да плащат висока цена за енергийната нестабилност.