В сърцето на графство Нортхамптъншър живее едно истинско природно чудо – шайрският кон Хюго. Макар да е едва на четири години, този внушителен екземпляр вече официално е признат за най-високия жив кон в света. Със своите 199 сантиметра до холката, той се извисява над почти всичко и всеки около себе си, а най-впечатляващото е, че растежът му далеч не е приключил.
Собственикът му, Брет Мастърс, споделя, че Хюго води живот, за който много хора биха могли само да мечтаят. За него се грижи цял екип от специалисти – от личен масажист и хиропрактик до зъболекар, който го посещава на всеки шест месеца. Този „петзвезден“ режим е наложителен, тъй като свръхактивните му растежни плочки изискват постоянна ветеринарна консултация, за да се избегнат здравословни проблеми в бъдеще.
Хюго е представител на породата Шайр – животни, известни със своята невероятна сила и масивно тяло. В миналото те са били гръбнакът на селското стопанство и транспорта, теглейки тежки товари и плугове. Днес обаче Хюго е по-скоро знаменитост. Където и да се появи, той моментално привлича погледите на минувачите, които не пропускат възможност да запечатат на снимка този „нежен гигант“.
Официалното признание от Книгата на рекордите „Гинес“ дошло след прецизно измерване от ветеринарен лекар. За да бъде всичко според правилата, височината му е отчетена без подкови. Брет Мастърс разказва, че когато взел Хюго като 18-месечно жребче, изобщо не подозирал, че притежава бъдещ световен рекордьор. Според него конят ще продължи да се развива физически поне до осемгодишна възраст.
Макар Хюго да е най-високият жив представител на своя вид, в историята съществува още по-внушителен пример. През 1850 г. конят Сампсън, по-късно преименуван на Мамут, е достигнал зашеметяващите 2,19 метра. Хюго все още има време да се доближи до това постижение, но за момента той е щастлив да участва в демонстрации на старинни земеделски техники и да се учи да носи ездачи на гърба си.
Въпреки огромните си размери, Хюго притежава изключително кротък и приятелски характер. Той обожава вниманието и, разбира се, лакомствата. Неговият стопанин се шегува, че макар рекордът да не е донесъл парична награда, Хюго винаги е отворен за „дарения“ под формата на пресни моркови от всеки местен производител.