В кулоарите на ООН в Ню Йорк се разиграва една от най-интригуващите дипломатически сцени напоследък. След седем месеца напрежение и военни действия, Вашингтон и Техеран най-накрая откриха прозорец за диалог, макар и чрез посредници. Тричасовите разговори, в които участваха Стив Уиткоф и Джаред Къшнър от американската страна и външният министър Абас Арагчи от иранската, белязват първия сериозен опит за деескалация от юни насам.
Динамиката на тези преговори е специфична – двете делегации не са се срещнали лице в лице, а са комуникирали чрез посредници, които са пренасяли условията между страните през целия ден. Въпреки този индиректен подход, американската страна определя резултатите като „конструктивни“, което подсказва, че и двете страни търсят изход от патовата ситуация, в която се е превърнала войната.
В центъра на спора стои стратегическият Ормузкият проток, който Иран използва като основен лост за натиск. Техеран е готов да възстанови свободното корабоплаване, но само срещу тежки условия: пълно премахване на морската блокада от страна на САЩ, освобождаване на замразени активи и цялостно прекратяване на военните действия по всички фронтове. Тъй като през протока преминава огромна част от световния петрол, това го прави най-критичната точка в преговорите.
Доналд Тръмп демонстрира своя характерен стил на „морков и тояга“. От една страна, той изразява оптимизъм за постигането на сделка, но от друга – не се колебае да заплаши с пълно унищожение на Ислямската република, ако дипломацията се провали. Президентът подчертава, че независимо от предстоящите междинни избори в САЩ, неговото основно изискване остава непроменимо: Иран не трябва да придобие ядрено оръжие.
Междувременно регионалните сили като Катар, Оман и Пакистан, както и Йордания, играят ключова роля в опитите за стабилизиране на региона. Те се стремят да намерят формула, която да гарантира сигурността на търговските пътища и да сложи край на кръвните проливания, като координират действията си с Вашингтон.
В крайна сметка, светът наблюдава дали тези три часа тайна дипломация ще бъдат просто кратък епизод или началото на нов ред в Близкия изток. Рискът от нова ескалация остава висок, но фактът, че конкретни условия вече се обсъждат, дава надежда за първия етап от по-голямо мирно споразумение.